3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
гр.София, 08.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 95 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. срещу решение от 26.09.2013 г., постановено по гр.д. № 8928 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав, в частта, с която е потвърдено решение № ІІ-74-134 от 20.07.2012 г. по гр. д. № 43571 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, 74 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявен от касатора против Б. ф. с., за заплащане на сумата от 13 069,15 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.220 от КТ за периода от 16.01.2009 г. до 13.10.2009 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваната част е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса от кой момент работодателят изпада в забава при изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие при уволнение. Позовава се на противоречива практика по този въпрос между решение № 86 от 23.09.2009 г. по в. гр.д. № 41 по описа за 2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд и решение № 617 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1493 по описа за 2009 г. на ІІІ ГО на ВКС. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставения въпрос.
Ответникът по жалбата Б. ф. с. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С влязлата в сила част от решението на Софийския градски съд на касатора е присъдено обезщетение по чл.220 от КТ, но искът му за заплащане на сумата 13 069,15 лв., представляваща мораторна лихва върху това обезщетение за периода от 16.01.2009 г. до 13.10.2009 г./ от прекратяване на трудовия договор до завеждане на исковата молба/, е отхвърлен по съображение, че работодателят изпада в забава след покана. Въззивният съд се е позовал на ТР № 3 от 19.03.1996 г. по гр. д. № 3/1995 г. на ОСГК относно обезщетението по чл.225 от КТ. При тези мотиви поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, разрешен с обжалваната част от решението на въззивния съд. Даденият от този съд отговор на въпроса обаче съответства на задължителната практика на ВКС, съдържаща се в цитираното ТР № 3 от 19.03.1996 г. по гр. д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВКС. Макар предмет на това тълкувателно решение да е дължимостта на мораторната лихва върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, даденото разрешение е принципно и се отнася и за обезщетението по чл.220 от КТ, което също се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение. Това вземане, подобно на вземането по чл.225, ал.1 от КТ, е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение и този ден е денят на уволнението. Вземането обаче е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност и за изпадане на длъжника в забава е нужна покана на кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът. Посоченото от касатора решение на ВКС е постановено по реда на чл.290 от ГПК по друг въпрос, поради което не е задължително, за разлика от ТР № 3 от 1996 г. на ОСГК на ВКС. Решението на Пазарджишкия окръжен съд се отнася до момента, от който започва да тече погасителната давност за вземането за обезщетението по чл.220 от КТ. Началото на давностния срок обаче се различава от момента на изискуемостта на вземането. Съгласно чл.114, ал.2 от ЗЗД давността за вземането, което е изискуемо след покана, започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Следователно това решение не се отнася до повдигнатия от касатора въпрос.
По тези съображения следва да се приеме, че в обжалваната част решението на въззивния съд е съобразено със задължителна практика на ВКС по поставения от касатора въпрос, поради което касационно обжалване на това решение не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.9.2013 г., постановено по гр.д.№8928 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав, в частта, с която е потвърдено решение №ІІ-74-134 от 20.7.2012 г. по гр. д. №43571 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, 74 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявен от касатора против Б.ф. с., за заплащане на сумата от 13 069,15 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.220 от КТ за периода от 16.1.2009 г. до 13.10.2009г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: