4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр.София, 06.03.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6917 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. А. и В. К. А. срещу решение № 1742 от 09.08.2013 г., постановено по гр.д. № 669 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, І състав, с което е отменено решение № 535 от 29.11.2012 г. по гр. д. № 508 по описа за 2012 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение, в частта, с която Е. Н. С. е осъден да заплати на касаторите 17 474,70 лв. на основание чл.73, ал.1 от ЗННД и е постановено друго решение за отхвърляне на този иск. Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Презюмира ли се вината при непозволено увреждане и върху кого тежи доказателствената тежест за оборване на тази презумпция? Следва ли ищците да доказват виновно поведение на причинителя?
2. Какви са пределите на действие на влязла в сила присъда по отношение на гражданския съд и допустимо ли е съдът да се позовава на факти, обстоятелства и доказателства по наказателното дело, неприобщени по гражданското дело по законоустановения в ГПК ред ?
3. Представлява ли изпълнение на служебните задължения удостоверяването на подпис и съдържание на пълномощно, подписано не от упълномощителя, а от друго лице ?
4. „Подвеждането” и „измамата” на нотариуса изключва ли отговорността му по чл.45 от ЗЗД, както и формата на вината ?
Молят настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата Е. Н. С. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 4 530 лв. разноски за касационното производство.
Третото лице-помагач на страната на ответника [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ответникът E. Н. С. в качеството му на нотариус е заверил пълномощно, с което Цена Банкова С. е овластила дъщеря си И. И. А. да продаде нейните ѕ идеални части от недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица]. Въз основа на пълномощното е бил сключен договор за продажба на имота на 27.05.2010 г., отразен в нотариален акт № 149, том І, рег. № 2544, дело № 117 от 2010 г. на нотариус Р. С., по силата на който касаторите Р. и В. А. са станали собственици на имота срещу заплащане на цена от 17 474,70 лв. С влязла в сила присъда № 71 от 7.6.2011 г. на Врачанския районен съд VІ наказателен състав, постановена по НОХД № 534/2011 г., се установява, че пълномощното не е подписано от Цена Банкова С.. Дъщерята И. А. умишлено е заблудила нотариуса Е. С., че нейната съучастничка М. П. е майка и, използвайки външната прилика между двете и оригиналната лична карта на своята майка. В наказателното производство е уважен гражданският иск на касаторите срещу И. И. А. за заплащане на 31 000 лв. обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди. Въпреки това касаторите са предявили иск за обезщетение за същите вреди и срещу нотариуса. Според тях нотариусът не е изпълнил задълженията си, посочени в разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗННД, като не е извършил обстойна проверка на самоличността на явилите се пред него лица, тяхната идентичност и идентичността на подписите. Нотариусът не е констатирал както същественото различие в подписите, така и във възрастта. Врачанският окръжен съд е уважил иска до размера на посочения в нотариалния акт материален интерес/ данъчната оценка на имота от 17 474 лв./, мотивирайки се с небрежността на нотариуса. Според окръжния съд той е следвало да забележи разликата във възрастта между майката, която е на 68 години, и съучастничката, която е на 46 години. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на Врачанския окръжен съд в осъдителната част и е отхвърлил изцяло предявения иск. За да постанови това решение, съдът е приел за установено, че нотариусът е бил измамен. В този случай е в тежест на касаторите да установят, че нотариусът обективно е могъл да предотврати измамата и да не удостовери съдържанието и подписа в пълномощното, въз основа на което е сключен договорът за покупко-продажба. Касаторите обаче не са ангажирали доказателства в този смисъл, поради което въззивният съд е приел, че искът е недоказан. Касаторите тълкуват тези мотиви на въззивния съд като погрешно разпределение на доказателствената тежест относно вината, която се предполага до доказване на противното съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД. Ето защо поставят първия въпрос, по който желаят да бъде допуснато касационно обжалване. Въззивният съд обаче не е възложил на касаторите да доказват вината на ответника, която се презюмира, а противоправността на неговите действия или бездействия и причинната връзка между деянието му и причинените вреди. С оглед безспорно установената по делото измама, извършена от явилите се пред нотаруса лица, действително е било в тежест на касаторите да установят, че нотариусът е проверил самоличността им, без да положи дължимата грижа. При наличието на оригинална лична карта и прилика между лицето на снимката от тази карта и на явилото се лице, нотариусът не е могъл да откаже заверката. Противно на твърдението в исковата молба, подписите в личната карта и под пълномощното са били сходни и различията не биха могли да се установят от нотариуса при визуална проверка. Следователно изводът на въззивния съд, че нотариусът е положил дължимата грижа при проверката на самоличността на явилите се пред него лица и обективно не е могъл да предотврати измамата, е правилен. Този извод съответства на разпределението на доказателствената тежест по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, по който ищецът следва да докаже противоправността на деянието и причинната връзка между него и причинените вреди. Затова няма противоречие между обжалваното решение и презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД, според която вината на дееца се предполага до доказване на противното. След като нотариусът е положил дължимата грижа и не е могъл да предотврати измамата, той е изпълнил служебните си задължения и не носи отговорност по чл.45 от ЗЗД за причинените на ищците вреди. Такива са отговорите на първия, третия и четвъртия въпрос на касаторите, които произтичат от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, съответстват на приложимата съдебна практика и не променят изхода на спора. Ето защо тези въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
За да аргументират значението на втория въпрос за изхода на спора, касаторите твърдят, че влязлата в сила присъда е постановена за извършена измама спрямо ищците, но не и спрямо ответника, поради което обжалваното решение противоречи на чл.300 от ГПК. Съгласно чл.413, ал.1 от НПК /ДВ, бр.86 от 2005 г./ обаче присъдата е задължителна за всички, а не само за страните по наказателното дело, поради което доводът на касаторите е несъстоятелен и затова по този въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване.
При този изход на спора касаторите дължат на Е. Н. С. 4 530 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1742 от 09.08.2013 г., постановено по гр.д. № 669 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, І състав.
ОСЪЖДА Р. Д. А., ЕГН [ЕГН], и В. К. А., ЕГН [ЕГН], да заплатят на Е. Н. С., ЕГН [ЕГН], сумата 4 530/ четири хиляди петстотин и тридесет/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: