2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
гр.София, 22.10.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3296 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. А. срещу решение № 27 от 19.1.2015 г., постановено по в. гр. д.№ 909 по описа за 2014 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 312 от 23.5.2014 г. за осъждане на [фирма] да заплати на Ц. А. А. 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ексцес на професионално заболяване, постановено е друго решение за отхвърляне на този иск и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
Касаторът твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения, направени във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях и следва ли да направи задълбочен анализ на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Касаторът счита, че по този въпрос решението на въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС, тъй като съдът не е обсъдил медицинската документация и приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, от които се установява влошаването на здравословното състояние.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 300 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че за да се ангажира отговорността по чл.200 от КТ за вреди от ексцес на професионално заболяване, следва да са налице две предпоставки: влошаване на здравето и причинна връзка между това влошаване и първоначалното увреждане. По делото обаче липсва решение на ТЕЛК, констатиращо влошаване на здравословното състояние на ищцата, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска, тъй като здравословните усложнения и причинно-следствената им връзка с условията на труд, трябва да бъдат установени по административния ред, валиден за установяване на самото професионално заболяване. Изводът на въззивния съд съответства на задължителната за случая и цитирана в решението практика на ВКС, отразена в решение № 185 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 737/2011 г на Четвърто Г.О. на ВКС и решение № 226 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 4119/2008 г. на Трето Г.О. на ВКС. След влизане в сила на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността/Д.В., бр.47/2005 г./ ТЕЛК е медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка между влошаването на състоянието на ищеца и увреждането от професионалното заболяване. Този орган трябва да извърши личен преглед на лицето и проверка на съществуващата медицинска документация, след което да даде заключение налице ли е причинна връзка между осигурения социален риск/трудова злополука, професионално заболяване/ и влошаване здравето на пострадалото лице. Експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение-от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото. Тъй като установеният в нормативните актове административен ред е задължителен и признаването на професионалния характер на заболяването, съответно установяване на влошаването на здравословното състояние, е от изключителната компетентност на органите на експертизата по работоспособността, липсата на такова решение на ТЕЛК обуславя отхвърлянето на иска с правно основание чл.200, ал.1 от КТ. Следователно другите събрани по делото доказателства/медицинска експертиза и медицинска документация/ не могат да заместят липсата на решение на ТЕЛК, поради което не е било необходимо въззивният съд да обсъжда тези доказателства. Ето защо по повдигнатия от касатора въпрос обжалваното решение не противоречи на задължителната практика на ВКС и затова касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника 300 лв. разноски за касационното обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 19.1.2015 г., постановено по в. гр. д.№ 909 по описа за 2014 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА Ц. А. А.-ЕГН: [ЕГН], да заплати на [фирма] сумата 300/триста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: