4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
гр.София, 05.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1554 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ц. К. срещу решение от 27.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 6097 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав, с което е отменено решение от 13.01.2014 г. по гр. д. № 18348 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, 64 състав, и е постановено друго за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 от КТ и по чл.128 от КТ за отмяна на уволнението му, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 6 247,50 лв. неиздължен бонус за 2012 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е реално съкращение на щата, когато непосредствено преди да се закрие старият щат, се открива нов с абсолютно идентични трудови функции?
2. На кого се явява в тежест в производството да установява, че съответната трудова функция е премахната и че трудовите функции не са преминали към друга длъжност с различно наименование от съкратената, както и извършването на подбор-на работника или на работодателя?
3. Задължително ли е да се извършва подбор при уволнение на основание на чл.328, ал.1, т.2 от КТ?
4. Дали съкращението е реално или фиктивно и дали уволнението на ищеца е незаконно?
5. Дали ищецът следва да бъде възстановен на предишната работа?
6. Дали работодателят дължи неплатения бонус за 2012 г.?
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По силата на сключен на 25.09.2012 г. трудов договор № 9 касаторът е заемал длъжността „директор композитна мрежа” в Направление „Продажби В2С” при [фирма]. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 2 от 7.03.2013 г. поради съкращаване на щата. В исковата си молба касаторът е оспорил наличието на реално съкращаване в щата и законосъобразното извършване на подбор. В писмения отговор работодателят е заявил, че с решение на Управителния съвет на дружеството е премахната дейността, осъществявана от ищеца, съответно е съкратена в щата единствената заемана от него щатна бройка, за което е представил два протокола от заседанията на Управителния съвет от 27.02.2013 г. и от 5.03.2013 г. и утвърдените на тези заседания щатни разписания. В разписанието от 27.02.2013 г. в Направление „Продажби В2С” е включена една нова щатна бройка за длъжността „мениджър продажби”, а в разписанието от 5.03.2013 г. единствената щатна бройка за длъжността „директор композитна мрежа”, заемана от касатора, е била премахната. В писмената си защита пред Софийския районен съд касаторът въз основа на тези щатни разписания е започнал да твърди, че длъжностите „мениджър продажби” и „директор композитна мрежа” са имали едни и същи функции и откриването на щатна бройка за мениджър продажби е извършено с цел да бъде уволнен. При тези данни въззивният съд е приел, че е налице реално съкращаване на заеманата от касатора щатна бройка, а причината за тази промяна стои извън фактическия състав, съставляващ основанието за прекратяване на трудовия договор. Тъй като длъжността е била единствена, не е било необходимо да се извършва подбор. Ето защо исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на предишната длъжност са били отхвърлени. Искът за заплащане на бонус за цялата 2012 г. също е бил отхвърлен, тъй като касаторът е работил половин година и му се дължи бонус пропорционално на изработеното време.
Въз основа на наличните по делото доказателства въззивният съд е разрешил поставените от касатора въпроси относно реалното съкращаване на щата, тежестта на доказване на законосъобразността на уволнението и необходимостта от подбор в съответствие с практиката на ВКС. От наименованието на длъжностите в щатните разписания е ясно, че те са различни по своите функции, длъжността, заемана от касатора е била единствена и реално е била премахната, поради което не е било необходимо извършването на подбор. Цитираната от касатора съдебна практика няма отношение към настоящия случай. Решение № 29 от 8.02.2011 г. по гр. д. №265/2010 г. на ІV ГО на ВКС касае друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение-намаление в обема на работа. Решение № 236 от 9.07.2012 г. по гр.д. № 1251/2010 г. на ІV ГО на ВКС и ТР № 3/2011 г. на ОСГК се отнасят до критериите за подбор, а подборът при съкращаване на единствена щатна длъжност не се извършва. В решения № 125 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 832/2012 г., № 126 от 2.05.2011 г. по гр. д. № 1227/2010 г. и № 61 от 15.02.2012 г. по гр. д. № 1037/2011 г. на ІV ГО на ВКС и определение № 569 от 17.06.2009 г. по гр. д. № 577/2009 г. на ІV ГО на ВКС е прието, че няма съкращение в щата, когато трудовата функция е запазена, което обаче не се установява в настоящия казус. Няма данни решението на Ямболския окръжен съд от 5.8.2010 г. по гр. д. № 296/2010 г. да е влязло в сила.
Наведеният в хода на делото довод на касатора, че работодателят първо е въвел щатна бройка за мениджър продажби, на която са възложени същите функции като неговите, единствено с цел той да бъде уволнен впоследствие, касае не законосъобразността на съкращението на щата, а представлява всъщност твърдение за злоупотреба с право от страна на работодателя. Работникът или служителят може да се позове на такава злоупотреба, но съгласно чл.8, ал.2 от КТ добросъвестността се предполага и тогава тежестта на доказване е негова, а не на работодателя. Затова ищецът е следвало да проведе пълно доказване на обстоятелството, че единствената цел на работодателя е посредством законово допустими средства да прекрати неговия трудов договор, което касаторът в случая не е сторил/решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр.д. № 680/2012 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 294/2013 г. на ІV ГО на ВКС/. Ето защо по въпросите, свързани със законността на уволнението, касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Не може се допусне касационно обжалване и по въпроса за дължимостта на бонуса за цялата 2012 г., тъй като касаторът не е обосновал с конкретни доводи наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 6097 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: