3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
гр.София, 18.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2133 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на E. Г. Ц. срещу решение № 426 от 1.12.2014 г., постановено по гр. д. № 140 по описа за 2014 г. на Добричкия окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 149 от 8.11.2013 г. по гр. д. № 775 по описа за 2012 г. на Балчишкия районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против Б. Д. К. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 129, т.V, рег. № 4074/16.11.2011 г. на нотариус О. О., поради уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, поради липса на форма вследствие опорочаване на нотариалното удостоверяване на пълномощното, поради липса на представителна власт, както и за унищожаване на договора като сключен поради измама.
Касаторът твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Когато е предявен иск за установяване на недействителността на договор за покупко-продажба, при който ищецът е определил правната квалификация на основанията за нищожност, която обаче не съответства на тяхната действителна правна природа, произтичаща от фактите в обстоятелствената част на исковата молба, длъжен ли е съдът да прецени основателността на иска с оглед на действителното правно естество на спора, или е обвързан с дадената от ищеца правна квалификация? Според касатора въззивният съд не е разгледал иск с правно основание чл.40 от ЗЗД-договаряне във вреда на представлявания, което противоречи на указанията, дадени в т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г.на ОСГК по тълкувателно дело № 1 от 2013 г.
Ответникът по жалбата Б. Д. К. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата молба Е. П. подробно е изложила обстоятелствата, които според нея сочат, че Е. П. Ф., с когото е била в интимни отношения, я е въвел в заблуждение и е създал е у нея неверни представи за характера и последиците от процесната покупко-продажба. Тя се съгласила да извърши сделката, за да обезпечи задължението на Е. П. Ф. за връщане на заем. Освен това нейният подпис под пълномощното, дадено на Е. П. Ф., не е бил заверен в присъствието на нотариус. Поискала е от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността или евентуално да унищожи покупко-продажбата. Въз основа на нейните твърдения въззивният съд е приел, че са предявени искове за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба поради противоречие със закона с цел обезпечаване договор за заем посредством уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, поради липса на форма вследствие опорочаване на нотариалното удостоверяване на пълномощното, поради липса на представителна власт, както и за унищожаване на договора като сключен поради измама. След като е разгледал по същество тези искове, второинстанционният съд ги е счел за неоснователни и затова е потвърдил отхвърлителното решение на Балчишкия районен съд. В мотивите си Добричкият окръжен съд е посочил, че едва във въззивната жалба ищцата е формулирала твърдения за договаряне на представителя в нейна вреда, тъй като имотите са били продадени под действителната им пазарна цена и без реално плащане, но такъв иск с правно основание чл.40 от ЗЗД не е бил надлежно предявен и не е предмет на производството. Посредством формулирания в изложението въпрос касаторът желае да установи, че този извод на въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС. Действително, дадената от ищеца правна квалификация, не обвързва съда, който е длъжен служебно да я определи. Квалификацията на материалното право обаче се извършва само въз основа на въведените от ищеца в исковата молба твърдения/решение № 412 от 5.02.2014 г. по гр. д. № 2190/2013 г. на ІV ГО на ВКС, № 287 от 1.10.2013 г. по гр. д. № 984/2012 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 51 от 7.04.2009 г. по т. д. № 623/2008 г. на ІІ ТО на ВКС, № 186 от 26.11.2010 г. по т. д. № 417/2009 г. на ІІ ТО на ВКС и много други/. В случая в исковата молба липсват твърдения за факти, които могат да се квалифицират като обуславящи нищожност на покупко-продажбата поради договаряне във вреда на представлявания. В изложението си касаторът погрешно отъждествява исковете за нищожност на сделката с предявен отрицателен установителен иск, при който ответникът трябва да посочи и докаже фактите, от които черпи права. Напротив, при предявен иск за нищожност ищецът е този, който трябва да посочи обстоятелствата, които според него водят до порок на сделката. След като касаторът не е предявил иск с правно основание чл.40 от ЗЗД, дадената от първата инстанция квалификация е била правилна и противно на твърдението на касатора, въззивният съд не е имал задълженията, посочени т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г.на ОСГК по тълкувателно дело № 1 от 2013 г.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по поставения от касатора въпрос решението на Добричкия окръжен съд не противоречи на задължителната практика на ВКС, поради което касационното му обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 426 от 1.12.2014 г., постановено по гр. д. № 140 по описа за 2014 г. на Добричкия окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: