4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1104
гр.София, 27.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3367 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. М. лично и в качеството и на майка и законен представител на С. С. срещу решение № VІ-12 от 5.3.2014 г. на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 1808 от 30.10.2013 г. по гр. д. № 538 по описа за 2013 г. по описа на Бургаския районен съд и е постановено друго за осъждане на М. И. М. лично и в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете С. С. да заплати сумата 7 400 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.07.2012 г.
Касаторите твърдят, че решението на Бургаския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения на страните и онези относими писмени доказателства, които имат отношение към фактическите въпроси, повдигнати с жалбата и нейния отговор?
2. Противоречие на обжалваното решение с ТР № 1 от 2013 г. на ВКС, според което при пропуски и неясноти в доклада на първата инстанция, въззивният съд трябва да направи свой доклад.
3. Допустими ли са свидетелски показания за доказване на действителната воля на страните по договора, когато една от страните твърди, че тази воля е включвала уговорка, която не е написана в документа, представен като доказателство за договора между страните, нито в друг документ, обвързващ двете страни?
4. Важат ли ограниченията за допустимост на свидетелските показания съгласно чл.164 от ГПК, когато страната търси да докаже порок на волята в сключването на договора, представляващо основание за унищожаемост по чл.27 от ЗЗД. От какво трябва да се ръководи решаващият съд, за да направи разлика между случая на доказателствено искане за свидетели за опровергаване съдържанието на документ, подписан от страната от доказателствено искане за установяване на унищожаемост поради порок на волята?
5. Длъжен ли е въззивният съд служебно да вземе под внимание материалните последици от факт изложен в исковата молба без страните изрично да са се позовали на тези последици? Според касаторите са налице факти, от които е видно, че договорът е прекратен още към момента на завеждане на иска.
6. Прекратява ли се договор за правна защита и съдействие с изявление на клиента до съда?
7. Доверието на клиента в адвоката/ в неговите етични качества, както и в професионалните му умения/ съществен елемент от договора за правна защита и съдействие ли са? Основателното разрушаване на това доверие основание ли е за прекратяване на договора, без да се дължи договореното възнаграждение за извършената част от работата?
Молят настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата М. Т. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за 550 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата М. С. Т. в качеството и на адвокат е сключила на 13.07.2012 г. с касаторите договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и подаване на граждански иск по наказателно дело № 823/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, срещу заплащане на 7 400 лв. възнаграждение. М. Т. е изпълнила своите задължения по договора: подала е исковата молба, гражданският иск е бил приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и е представлявала касаторите в две съдебни заседания. След това обаче, на 16.10.2012 г., касаторите са оттеглили поръчката, без да заплатят уговореното възнаграждение, поради което адвокат Т. е предявила срещу тях иск за присъждането му, който е бил уважен от въззивния съд. Този съд е отказал да обсъжда другите договори за правна защита между страните, приемайки, че тези договори са извън обхвата на спора. В тази връзка са първите два въпроса на касаторите, които смятат, че другите договори е следвало да бъдат обсъдени, тъй като общо били заплатили хонорар от 22 300 лв., който включвал и исковата сума. Това тяхно възражение за наличието на обвързаност между всички договори не е било доказано, поради което въззивният съд не е бил длъжен да изследва другите договори между страните. Следователно Бургаският окръжен съд не е допуснал процесуалното нарушение, вменено му от касаторите посредством първия поставен от тях въпрос. Въззивният съд не е имал и задължение да изготви нов доклад, в който да посочи, че счита другите договори за неотносими към спора. За да обосноват такова задължение, касаторите превратно се позовават на т.1 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което изрично е посочено точно обратното- че въззивният съд няма задължение да съставя нов доклад по делото.
Третият и четвъртият въпрос на касаторите касаят тяхното възражение, че договорът за правна защита и съдействие е сключен с измама, поради което е унищожаем. Измамата се състои в това, че адвокат Т. е въвела М. М. в заблуждение относно условието за плащане на адвокатския хонорар. Адвокатът е дал устно уверение, че адвокатският хонорар ще бъде изплатен при уважаване на гражданския иск с влязъл в сила съдебен акт. Тази клауза обаче не се съдържа в подписания от двете страни екземпляр на договора, а представлява едностранно написано и подписано само от ответницата М. М. изявление на гърба на нейния екземпляр. Въззивният съд е отказал да обсъжда свидетелските показания по делото, които според касаторите установяват уверението на адвоката и съответно измамата, приемайки, че се касае за едностранно изявление, което съдържа изменение на писмено съглашение. При тези фактически обстоятелства въззивният съд правилно е квалифицирал позоваването на свидетелски показания като недопустим опит да се заобиколи ограничението на нормата на чл.164, ал.1, т.5 от ГПК, която не позволява да се доказват по този начин изменения в писмено съглашение, в което страната е участвала. Ето защо и по тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Останалите въпроси на касаторите отразяват тезата им, че след като договорът за правна защита и съдействие е бил прекратен преди завеждане на иска поради съмнения в професионалната етика и компетентност на адвоката, възнаграждение за извършените действия не се дължи. Тази теза противоречи на събраните по делото доказателства и на относимите правни норми. Касаторите не са установили, че адвокат Т. зле е водила именно гражданския иск в наказателното дело, което би им дало право да развалят договора за поръчка. Договорът всъщност не е бил развален, а е бил прекратен поради оттегляне на поръчката от страна на касаторите преди завеждане на исковата молба за заплащане на възнаграждението. В този случай се прилага разпоредбата на чл.288, ал.1 от ЗЗД, според която оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на уговореното възнаграждение. Следователно отговорите на последната група въпроси на касаторите са ясни и не биха променили изхода на спора. Касаторите не са имали право да развалят договора, той е бил прекратен поради оттегляне на поръчката от тяхна страна, поради което те дължат заплащане на уговореното възнаграждение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
При този изход на спора касаторите дължат на М. С. Т. 550 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-12 от 5.3.2014 г. на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН [ЕГН], лично и в качеството и на законен представител на С. С. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на М. С. Т. сумата 550/петстотин и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: