3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр.София, 17.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. и Н. П. срещу решение № 124 от 04.10.2012 г., постановено по гр. д. № 241 по описа за 2012 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 331 от 26.06.2012 г., постановено по гр. д. № 1624 по описа за 2011 г. на Търговищкия районен съд, десети състав, за отхвърляне на предявените от касаторите против П. С. П. и Н. С. П. искове за разваляне до размера на 2/3 идеални части на договор, сключен с нотариален акт № 148 от 23.10.2009 г., т. ІV, рег. № 5120, дело № 445 по описа за 2009 г. на нотариус Г. Г. с район на действие РС-Т., вписана под № 223 в Регистъра към Нотариалната камара, съгласно който С. П. К. е прехвърлил на П. С. П. апартамент № 7, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет.3, срещу минали грижи и задължение за полагане на издръжка и гледане.
Касаторите Н. и Н. П. твърдят, че решението на Ямболския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочат противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по въпроса, че частичното неизпълнение на задълженията по алеаторен договор не е достатъчно, поради което този договор подлежи на разваляне. Молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението по този въпрос.
Ответниците по жалбата П. и Н. П. считат, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорват и по същество. Претендират за 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С договор, сключен с нотариален акт № 148 от 23.10.2009 г., т. ІV, рег. № 5120, дело № 445 по описа за 2009 г. на нотариус Г. Г. С. П. К. е прехвърлил на сина си П. С. П. апартамент № 7, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет.3, срещу минали грижи и задължение за полагане на издръжка и гледане. Прехвърлителят е починал на 28.07.2011 г. в болница и касаторите, които са другите двама сина и негови наследници, са завели иск за разваляне на договора за издръжка и гледане за своите наследствени 2/3 идеални части. Районният съд е отхвърлил исковете и въззивният съд е потвърдил неговото решение, като е приел за установено, че ответниците са изпълнявали задълженията си по договора системно, непрекъснато и съобразно характера и същността на договора. Въззивният съд е добавил обаче, че през последните месеци от живота на прехвърлителя грижите за него не са били в пълен обем, тъй като приемането му в болница той не е бил в добро хигиенно състояние. Това неизпълнение според съда е било незначително и не може да доведе до основание за разваляне на договора за издръжка и гледане. Касаторите считат, че този извод на съда противоречи на трайната съдебна практика, според която частичното неизпълнение на алеаторния договор не е достатъчно, поради което този договор подлежи на разваляне. Настоящата инстанция приема, че така поставеният от касаторите въпрос не е относим към спора, тъй като по делото не се установява частично неизпълнение на алеаторния договор, представляващо основание за неговото разваляне. Твърдението, че прехвърлителят е приет в недобро хигиенно състояние в болницата се съдържа само в показанията на заинтересования свидетел М. П., която е сестра на жената, живуща на семейни начала с ищеца Н. П.. Тези показания не се потвърждават от други доказателства, поради което не могат да бъдат кредитирани. Лошото хигиенното състояние на прехвърлителя в определен единичен момент е резултат от неизпълнение на незначителна според интереса на кредитора част от задължението по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД. Съгласно мотивите на ТР № 30 от 1984 г. на ОСГК съдът е длъжен да извърши преценка дали неизпълнената част от задължението не е незначителна с оглед интереса на кредитора и в този случай развалянето не следва да се допуска. Точно такава преценка е осъществил въззивният съд и правилно е приел, че договорът не трябва да бъде развалян. Не може да се възложи на приобретателите и задължението да надзирават ежедневно прехвърлителя дали приема предписаните му лекарства и неизпълнението на това задължение да послужи като основание за разваляне на договора. Както правилно е отбелязано в мотивите на въззивното решение, прехвърлителят не е се е нуждаел от ежедневни и непосредствени грижи, а по делото няма данни за здравословни проблеми, които са му пречили да приема или не лекарствата си по собствена воля.
По тези съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационно обжалване на решението на Търговищкия окръжен съд не следва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторите дължат на ответниците по жалбата 400 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 04.10.2012 г., постановено по гр. д. № 241 по описа за 2012 г. на Търговищкия окръжен съд
ОСЪЖДА Н. С. П., ЕГН [ЕГН], и Н. С. П., ЕГН [ЕГН], да заплатят на П. С. П., ЕГН [ЕГН], и Н. С. П., ЕГН [ЕГН], сумата 400/ четиристотин/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: