5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр.София, 12.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 7025 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. Ц. против решение № 254 от 15.07.2014 г., постановено по гр. д. № 1472 по описа за 2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1049 от 8.11.2013 г. по гр. д. № 2632 по описа за 2013 г. на Великотърновския районен съд, Гражданска колегия, за отхвърляне на предявените от касатора срещу В. „Св. Св. К. и М.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 60 от 26.02.2013 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на сумата от 4 482,60 лв. обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Относно наличието на закрила за уволнение по чл.333, ал.1, т.3 от КТ поради наличието на онкологично заболяване. Въззивният съд е възприел безкритично извода на некомпетентна медицинската експертиза, въпреки че в Наредба № 5 от 1987 г. не се прави разлика между доброкачествени и недоброкачествени онкологични заболявания. По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 4655 от 25.10.2013 г. по гр. д.№ 11719/2013 г. на Варненския районен съд и на решение № 213 от 14.03.2013 г. по гр. д. № 1201 по описа за 2011 г. на Районен съд-Враца.
2. Чия е тежестта за събиране необходимите сведения за наличието или липсата на обстоятелства, обуславящи приложението на чл.333 от КТ към момента на уволнението? Касаторът се позовава на противоречие между въззивното решение и горецитираното решение на Варненския районен съд.
3. Процедурно допустимо ли е един документ да касае две напълно различни обстоятелства, свързани с трудовото правоотношение-относно трудовата дисциплина от една страна, а от друга-относно прекратяване на трудовото правоотношение?
4. Кога е налице виновно нарушение на трудовата дисциплина? Допустимо ли е въззивният съд да достигне до два напълно противоположни извода относно субективния елемент от състава на дисциплинарното нарушение? От една страна съдът, позовавайки се на две съдебно-психологически експертизи, приема, че ищцата е можела да прояви сдържаност, но тя не е осъзнавала неефективното си поведение. По-нататък обаче в мотивите си съдът приема, че ищцата съзнателно е игнорирала правилата на Етичния кодекс и на Правилника. Касаторът твърди, че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение 20111/26.04.2013 г. по гр. д. № 17417/2012 г. на Варненския районен съд, на решение № 1129/18.02.2014 г. по в. гр.д. № 13851/13 г. на Софийския градски съд и на т.1 от ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. на ОСГК на ВКС.
5. Може ли съдът да приеме, че ищцата е нарушила Етичния кодекс при наличие на разпоредбата на чл.14 от този Етичен кодекс, според която всеки се смята за невинен до установяване на противното с решение на комисията, която не се е занимавала с жалбата срещу ищцата? По този въпрос решението противоречи на решение от 21.01.2014 г. по гр. д. № 285/2013 г. на Чирпанския районен съд и на решение № 68 от 7.02.2014 г. по гр. д. № 1957/2013 г. на Районен съд-гр. Д..
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата В.„Св.Св. К. и М.” счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд, оспорва жалбата по същество и претендира за присъждане на 350 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Н. Ц. е работила по силата на трудов договор като главен асистент към катедра „Финанси и счетоводство” при стопански факултет на В. „Св. Св. К. и М.” и е била дисциплинарно уволнена със заповед № 60 от 26.02.2013 г. заради поведението си на 18.01.2013 г. по време на занятие по дисциплината „Статистика”, когато се е държала грубо със студентите, отправяла е обиди по техен адрес, използвала е нецензурни думи и изрази. Уволнителната заповед е връчена на 6.6.2013 г. и по признание на ищцата в съдебно заседание на 25.10.2013 г. към този момент тя не е боледувала от онкологично заболяване/стр.103 по описа на Районния съд/. Преди това е имало съмнение за сарком, което не се е оправдало. В същия смисъл е приетата пред въззивния съд медицинска експертиза, изготвена от лекуващия лекар на ищцата. Според тази експертиза заболяването на ищцата не попада в групата на злокачествените заболявания и не се включва в групата на онкологичните заболявания съгласно Наредба № 5 от 1987 г./стр.477 по описа на Окръжния съд/. Ищцата не е оборила този извод-тя не е поискала изслушването на повторно заключение или на тройна експертиза със същата задача. Ето защо въззивният съд е бил длъжен да се съобрази с извода на експертизата, съответстващ на първоначалното признание на ищцата и не е било необходимо да се позовава на доказателствената тежест, посочена във втория въпрос на касатора. Цитираните от касатора решения по първия и по втория въпрос касаят съвсем различни хипотези. Решението на Варненския районен съд се отнася до безспорно установена исхемична болест, а в решението на Районен съд-Враца става въпрос за уволнение по време на разрешен отпуск по болест. Следователно по първите два въпроса касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска.
Третият въпрос на касатора е обусловен от обстоятелството, че в заповедта едновременно е наложено дисциплинарно наказание и е прекратено трудовото правоотношение. Двоякото действие на заповедта е логично и произтича от съдържанието на най-тежкото дисциплинарно наказание, тъй като то представлява едновременно упражняване на максималната дисциплинарна власт и едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Затова по този ясен въпрос не се налага тълкуване на закона с цел точното му прилагане или с оглед развитието на правото.
Четвъртият въпрос на касатора произтича от мнимо противоречие в мотивите на въззивния съд, каквото всъщност не съществува. Въззивният съд ясно е посочил, че нарушението на ищцата е умишлено-в резултат от съзнавано игнориране на правилата. В следващото изречение въззивният съд не е приел друга форма на вина, а е отхвърлил като несъстоятелно възражението и, че не е могла да се въздържи от реакция поради психическото си състояние. Цитираните от касатора съдебни решения нямат никаква връзка с този въпрос, а няма и данни да са влезли в сила. Ето защо и четвъртият въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд. Същият извод следва и за петия въпрос на касатора, в който се съдържа погрешно смесване между установяването на фактическия състав на дисциплинарното нарушение и на нарушението на етичните правила. Деянието може да представлява едновременно нарушение както на трудовата дисциплина, така и на професионалната етика. Обстоятелството, че нарушението на професионалната етика се констатира от съставена за целта комисия не отнема правото на работодателя сам да установи нарушението на Вътрешните правила и да наложи съответното наказание.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 350 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 254 от 15.07.2014 г., постановено по гр. д. № 1472 по описа за 2013 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ц., ЕГН [ЕГН], да заплати на В. „Св. Св. К. и М.”, Б.[ЕИК], сумата 350/триста и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: