5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
гр.София, 27.06. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2228 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. М. Ц. срещу решение № 6911 от 15.10.2012 г., постановено по гр. д. № 17928 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ІІ „Г” въззивен състав, в частите, с които е потвърдено решение от 19.09.2011 г. по гр. д. № 37617 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, ІІ отделение, 58 състав, за установяване по отношение на касатора, че дължи на [фирма] сумата 2 275,50 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 24.03.2007 г. до 30.04.2009 г. и лихва за забава върху главницата в размер на 427,84 лв. за периода от 24.03.2007 г. до 15.02.2010 г.
Касаторът твърди, че в тези части решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи точки втора и трета на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Нищожност на облигационните отношения поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в Общите условия, санкционирани от Закона за закрила на потребителите.
2. Начислени мораторни лихви върху прогнозни, а не върху реални задължения.
3. Липса на утвърдени нормативни актове за разпределение на топлинната енергия за формиране на сметките и системно нарушаване на действащи такива.
4. Противоречие на обжалваното решение с решение на СРС от 4.2.2009 г. по гр. д. № 25352/2009 г., според което приложимите български правни норми следва да се тълкуват в съответствие с чл.13 на Европейска директива 2006/23 ЕО.
5. Липсата на подадена молба за откриване на партида, от която липса се установява, че ответникът не е в облигационни отношения с топлофикационното дружество-противоречие с решение на СРС от 10.01.2011 г. по гр. д. № 33055/2010 г., решение на СРС от 25.07.2011 г. по гр. д. № 54041/2010 г.
6. Противозаконно изписване на цените на топлинната енергия във фактурите с шест знака след десетичната точка в нарушение на чл.24 на ЗБНБ, водещо до неправомерно завишаване на сметките за топлинна енергия.
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението в по поставените от него въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът в продължение на пет години/от май 2003 г. до април 2009 г./ е ползвал топлоенергия в собствения си апартамент, без да я заплаща, поради което с обжалваното от него решение на въззивния съд е признато, че дължи непогасените по давност свои задължения за периода от 24.03.2007 г. до 30.04.2009 г. за сумата 2 275,50 лв. , заедно с мораторни лихви в размер на 427,84 лв. за периода от 24.03.2007 г. до 15.02.2010 г. В списъка към протокол от 16.07.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици в блока, на което е взето решение за сключване на договор с фирмата за топлинно счетоводство, касаторът Х. Ц. се е подписал под № 7, като е приел, че ще плаща разсрочено консумираната топлоенергия. Той се е подписвал също и под три главни отчета за изразходваната топлоенергия. От тези неоспорени документи, които носят подписа на касатора, следва да се заключи, че той е потребител на топлинна енергия по смисъла т.42 на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Следователно между него и [фирма] е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия съгласно чл.106 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност/отм./, съответно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката, след публикуването на тези общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите/ал.2 на чл.106а от ЗЕЕЕ и ал.3 на Закона за енергетиката/. Затова липсата на подадена от касатора молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения са създадени по силата на закона. Ето защо петият въпрос на касатора не е относим към изхода на спора, поради което касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато.
В общите условия на топлофикационното дружество се съдържат клаузи за качеството на услугата и възможности за рекламации, поради което твърденията за нищожност на тези общи условия поради липса на уговорен предмет на услугата и поради неравноправни клаузи, нищожни на основание чл.35, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите и за правилата на търговия/отм./ са несъстоятелни и първият въпрос на касатора също не може да послужи за допускане на касационно обжалване.
В третия въпрос на касатора се съдържат две противоречиви твърдения-за липса на утвърдени нормативни актове за разпределение на топлинната енергия и за системно нарушаване на действащите нормативни актове. Кои са действащите нормативни актове за разпределение на топлинната енергия е посочено както в съдебните решения, така и в приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която е установила, че тези нормативни актове са спазени при конкретното изчисляване на потребената от касатора топлоенергия. При изготвяне на експертизата вещото лице е взело предвид главните отчети, подписани лично от касатора, който по този начин се е съгласил с тяхната достоверност. Следователно вземането на касатора е определено вярно, точно и съгласно действащите нормативни актове за разпределение на топлинната енергия, поради което отговорът и на третия въпрос не би променил изхода на делото.
Невярно е твърдението на касатора, съдържащо се в четвъртия и относимо към втория въпрос, че плащането по прогнозни сметки противоречи на изискването на чл.13 на Директивата на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги/ 2006/32/ЕО, където се изисква в сметките да се включва само реално изразходваното и отчетено количество енергия. Посредством заявлението в протокола към общото събрание, че ще плаща сметките си разсрочено, той се е съгласил да заплаща на 12 равни месечни прогнозни вноски, а действителното потребление се съобразява при последната изравнителна сметка. След като сам е пожелал да заплаща на равни месечни вноски, той дължи на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и мораторна лихва върху всяка вноска, без значение, че тази сметка е прогнозна. Ето защо касационно обжалване не следва да бъде допускано по втория и четвъртия въпрос.
Тъй като дължимостта на сумите за потребена топлоенергия се установява от приетата техническа експертиза, а не от фактурите, представени от топлофикационното дружество, възражението в шестия въпрос на касатора относно нищожността им поради противоречие с чл.24 от ЗБНБ е без значение за изхода на делото.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не трябва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6911 от 15.10.2012 г., постановено по гр. д. № 17928 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ІІ „Г” въззивен състав, в частите, с които е потвърдено решение от 19.09.2011 г. по гр. д. № 37617 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, ІІ отделение, 58 състав, за установяване по отношение на Х. М. Ц., че дължи на [фирма] сумата 2 275,50 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 24.03.2007 г. до 30.04.2009 г. и лихва за забава върху главницата в размер на 427,84 лв. за периода от 24.03.2007 г. до 15.02.2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: