3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
гр.София, 09.05.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 443 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. Ю. срещу решение № 1412 от 05.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1001 по описа за 2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4075 от 3.8.2010 г. по гр. д. № 4069 по описа за 2008 г. на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, втори състав, за отхвърляне на предявения от А. Б. Ю. против Д. Д. М. и Е. Л. Ю. иск за прогласяване на нищожността на сключения на 22.01.2007 г. с нотариален акт № 2, том І, дело 2 от 2007 г. на нотариус Н. договор, с който А. Б. Ю. и Е. Л. Ю. продават на Д. Д. М. апартамент № 11, находящ се в [населено място], [улица], ет.4, поради липса на съгласие.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Може ли въззивният съд да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и без да изложи съображения защо приема едни за достоверни, а други отхвърля като недостоверни?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставения въпрос.
Ответниците по жалбата Л. и А. Ю. я признават.
Ответникът по жалбата Д. М. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът А. Ю. е заявила в исковата молба, че по време на брака и с Е. Л. Ю. е бил продаден на ответника Д. Д. М. апартамент 11, находящ се в [населено място], [улица], представляващ съпружеска имуществена общност. Макар в нотариалния акт да е записано, че е участвала в сделката, тя не е присъствала и не е подписала нотариалния акт, поради което е поискала сделката да бъде обявена за нищожна. Софийският градски съд е отхвърлил иска а с обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, приемайки, че ищцата е положила подписа си под нотариалния акт. За да достигне до този извод, въззивният съд се е позовал на преобладаващите становища на почерковите експертизи: приетата пред СГС единична експертиза на стр.28 по описа на СГС, особеното мнение на вещото лице А. на стр.84 по описа на СГС, тройната графологична експертиза на стр.51 по описа на САС, новата тройна експертиза на стр.97 по описа на САС, експертизите, изготвени от вещи лица от НИКК-МВР на стр.210 и 268 по описа на САС. Единствено тричленната експертиза, приета пред СГС, е достигнала до желаното от касатора заключение, че тя не е подписала нотариалния акт, а поред особеното мнение на вещото лице А. авторството на подписа не може да се установи, тъй като подписите са прости и лесно могат да се имитират/стр.275 по описа на САС/. Въззивният съд обаче не е основал своето решение само на експертизите, а и на събраните по делото свидетелски показания. Особено ценни за установяване поведението на ищцата са показанията на нотариуса Н., изповядала сделката/стр.102 по описа на СГС/, както и на свидетеля А./стр.87 по описа на САС/. Анализът на тези показания в съчетание със заключенията на почерковите експертизи категорично сочи, че ищцата е подписала нотариалния акт. Въззивният съд е обсъдил също удостоверението на фирма Е. и показанията на свидетелката С., според които ищцата е била на работното си място по време на съставяне на нотариалния акт и аргументирано е приел, че тези доказателства не са достатъчни за опровергаване на извода за полагане на нейния подпис.
При тези мотиви на въззивния съд се изяснява, че при постановяване на обжалваното решение са обсъдени всички събрани по делото многобройни доказателства поотделно и в съвкупност, включително и тези, на които се позовава касаторът. Съдът е кредитирал онази значително преобладаваща част от доказателствата, която не е вътрешно противоречива и съответства на правната и житейска логика и е изложил съображения защо останалите доказателства не могат да опровергаят основния правен извод. Ето защо обжалваното решение не противоречи, а съответства на ППВС № 1 от 13.07.1953 г и на останалата цитирана от касатора съдебна практика по повдигнатия правен въпрос, поради което касационно обжалване на това решение не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1412 от 05.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1001 по описа за 2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4075 от 3.8.2010 г. по гр. д. № 4069 по описа за 2008 г. на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, втори състав, за отхвърляне на предявения от А. Б. Ю. против Д. Д. М. и Е. Л. Ю. иск за прогласяване на нищожността на сключения на 22.01.2007 г. с нотариален акт № 2, том І, дело 2 от 2007 г. на нотариус Н. договор, с който А. Б. Ю. и Емил Л. Ю. продават на Д. Д. М. апартамент № 11, находящ се в [населено място], [улица], ет.4, поради липса на съгласие.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: