3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1364
гр.София, 29.11.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 854 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Е. Г. в качеството и на законен представител на малолетното си дете В. Н. К. срещу решение № 312 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 406 по описа за 2012 г. на Русенския окръжен съд в частта за отмяна на решение № 183 от 30.01.2012 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 9491 по описа за 2011 г. в частите, с които искът за издръжка по чл.143, ал.2 от СК е уважен в размера над 80 лв. до 120 лв., искът за издръжка за минало време е уважен над сумата от 181 лв. до 272 лв. и исковете за тези разлики са отхвърлени.
Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Формулира следните въпроси: Представлява ли ниската възраст на детето абсолютно основание за определяне на издръжка към минимален размер, ако възможностите на родителя, дължащ издръжка, позволяват заплащане на издръжка в по-голям размер и следва ли дължимият размер на издръжката да обслужва стандарт на живот на детето, какъвто би бил, ако двамата родители живеят заедно? Основание ли са по-големите материални възможности на родителите за заплащане на по-големи по размер издръжки? Счита, че по поставените въпроси обжалваното решение е постановено в противоречие с ППВС № 5 от 31.11.1981 г. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата Н. К. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд констатира, че жалбата срещу решението на Русенския окръжен съд относно иска с правно основание чл.149 от СК за заплащане на издръжка за минало време за периода от 27.08.2011 г. до 3.11.2011 г. е с цена от 330 лв., поради което не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК. Ето защо касационната жалба в тази част трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството-прекратено.
В останалата част жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, поради което Върховният касационен съд следва да се произнесе по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване. По този въпрос Върховният касационен съд намира следното:
За да намали размера на присъдената издръжка от 120 на 80 лв., въззивният съд е приел, че районният съд неправилно е определил общата месечна издръжка за детето в размер на 220 лв. Счел е, че ниската възраст на детето-под една година, обуславя месечно средства в размер на половината от минималната работна заплата. Този извод противоречи на житейската логика за нуждите на детето в най-ранна детска възраст. Тогава са необходими средства не просто за изхранването и обличането на детето, но и за поддържане на доброто му здравословно състояние, тъй като то все още не е придобило присъщия за по-възрастните хора имунитет и се нуждае от значително повече медицински грижи и лекарства. Ето защо определената от въззивния съд обща месечна издръжка е занижена. Съдът е отговорил на първия от поставените от касатора въпроси в смисъл, че ниската възраст е основание за определяне на издръжка към минимален размер, което противоречи на ППВС № 5 от 31.11.1981 г., според което съдът следва да се съобрази с нуждите на детето. Следователно по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
По останалите въпроси въззивният съд не е формирал правни изводи, поради което тези въпроси не са от значение за изхода на делото и касационно обжалване по тях не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. Е. Г. в качеството и на законен представител на малолетното си дете В. Н. К. срещу решение № 312 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 406 по описа за 2012 г. на Русенския окръжен съд в частта относно иска с правно основание чл.149 от СК за заплащане на издръжка за минало време за периода от 27.08.2011 г. до 3.11.2011 г. И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в тази част.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 406 по описа за 2012 г. на Русенския окръжен съд в частта за отмяна на решение № 183 от 30.01.2012 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 9491 по описа за 2011 г., с която искът за издръжка по чл.143, ал.2 от СК е уважен в размера над 80 лв. до 120 лв. и този иск е отхвърлен.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
Определението в частта, с която производството е прекратено, може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: