3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
гр.София, 03.02.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5884 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 122 от 19.06.2013 г., постановено по в.гр. д. № 165 по описа за 2013 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 23 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 3126 по описа за 2012 г. на Кърджалийския районен съд за отмяна на заповед № 185 от 21.09.2012 г. на изпълнителния директор на дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение с К. А. Т. на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи точки 1 и 2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Дали с оглед ползването на правото на защита по чл.333, ал.1, т.3 от КТ при уволнение съществува задължение за работника или служителя да уведоми работодателя, когато страда от болести, посочени в Наредба № 5 от 1987 г. и следва ли да представи на работодателя необходимите медицински документи, удостоверяващи наличието на заболяване?
2. Какъв е способът за работодателя да установи обстоятелствата, обосноваващи правото на защита по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, когато той не е бил информиран от работника и не е имало друг начин да знае за наличието им?
3. Следва ли съдът да обсъжда такива документи, представени след издаването на заповедта за уволнение?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд по поставените от него въпроси.
Ответникът по жалбата К. М. Т. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 600 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът, който е боледувал от артериална хипертония и захарен диабет, е бил уволнен от длъжността „инкасатор-наеми” поради съкращаване в щата, без работодателят да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда съобразно чл.333, ал.1, т.3 от КТ във връзка с Наредба № 5 на Министерството на народното здраве от 1987 г. Наличието на заболяванията се установява от неоспорената от касатора и представената с исковата молба епикриза от 15.04.2011 г. Тези заболявания са хронични, поради което не може да се приеме, че са били излекувани към момента на уволнението, извършено година и половина след издаване на епикризата, както се твърди в касационната жалба. Ето защо съдилищата правилно са отменили уволнението и са възстановили служителя на заеманата преди това длъжност. В опит да обоснове законността на уволнението касаторът поставя в изложението въпроси, които отразяват схващането му, че работникът или служителят е длъжен преди уволнението да уведоми работодателя за посочено в Наредба № 5/1987 г. заболяване и да представи медицинска документация, установяваща това заболяване. Това схващане противоречи на разпоредбата на чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г., в която ясно се посочва необходимата последователност на действията на страните по трудовото правоотношение, когато се предприема уволнение поради частична ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работа за повече от 30 дни. Работодателят е този, който пръв трябва да поиска от работника или служителя да заяви дали боледува от посочените в чл.1 болести и да представи необходимите документи. Такъв е способът, по който работодателят може да установи дали служителят страда от заболяванията. Без искане на работодателя за работника или служителя не възникват задължения предварително да посочи заболяването си и да представи медицински документи, поради което той може да докаже наличието на заболяване в хода на делото относно незаконното уволнение. Закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Практиката допуска само едно изключение от обективния характер на закрилата-когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, посочено в Наредбата. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 1077 от 8.10.1999 г. по гр.д. № 1147/1998 г. на ІІІ ГО, № 91 по гр.д. № 2750/2001 г. на ІІІ ГО и решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 477/2010 г. на ІV ГО на ВКС. В случая работодателят не е поискал от служителя информация дали страда от заболяване, обуславящо закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, поради което за ищеца не се е породило задължение да заяви това обстоятелство и да представи медицинска документация. Той не се е опитал да въведе умишлено работодателя в заблуждение, че не страда от такова заболяване, затова уволнението е незаконно. Следователно дадените от въззивния съд разрешения на поставените от касатора въпроси съответстват на закона и на приложимата практика на ВКС, поради което касационно обжалване по тези въпроси не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на К. А. Т. 600 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 19.06.2013 г., постановено по в.гр. д. № 165 по описа за 2013 г. на Кърджалийския окръжен съд
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на К. А. Т., ЕГН [ЕГН], сумата 600/шестотин/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: