4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
гр.София, 25.10.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3357 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 129 от 08.01.2013 г., постановено по гр. д. № 7434 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГО ,ІV „Б” въззивен състав, в частта, с която е отменено решение от 1.02.2011 г. по гр. д. № 27297 по описа за 2007 г. на СРС, ГО, 50 състав, за отхвърляне на предявените от Л. П. Г. и К. С. П. искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на всяка една от ищците по 5 035 лв. обезщетение за ползването за периода от 10.04.2004 г. до 20.08.2005 г. на магазин на първия етаж и кафе-аперитив с тераса, находящ се в [населено място], [улица].
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК-противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС по следните въпроси:
1. Какви са критериите при определянето на размера на обедняването на собственик, респективно на обогатяването на трето лице-ползвател, в случаите, когато обект на ползване е недвижим имот. Следва ли определената пазарна цена за ползването на завършен и въведен в експлоатация обект, използван съгласно предназначението си по одобрените строителни книжа, да служи като доказателство за размера на обедняването на собственика, респективно на обогатяването на третото лице-ползвател, в случите, когато имотът още не е въведен в експлоатация, не е снабден с ток и не е годен за предвиденото в строителните документи предназначение? При разглеждане на иск по чл.59 от ЗЗД длъжен ли е съдът да изследва реалните стойности на обедняването, респективно обогатяването, и при уважаване на иска за коя от двете стойности следва да осъди ответника?.
Касаторът твърди, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие с т.4 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г по гр. д. № 1 от 1979 г. и решение 349 от 16.11.2012 г. по гр. д. № 307 по описа за 2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, според което цената на ползването зависи от степента на завършеност на обекта и годността му да удовлетворява определени нужди. В случая за обекта не е имало разрешение за ползване, електричеството е било спряно и обектът не е бил ползван за търговска дейност, а единствено като склад. Вещото лице обаче е изчислявало обезщетението за ползване като за търговски обект.
2.Допустимо ли е съсобственик на недвижим имот да предяви иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД срещу ползвателя в пълния размер, или обезщетението за ползването следва да се ограничи само до обема на притежаваните от него права? Твърди, че в случая ищците са съсобственици и им се дължи обезщетение само за техните квоти в съсобствеността, а не до пълния размер, както е присъдил въззивният съд. Според касатора решението на въззивния съд по този въпрос противоречи на решение № 291 от 2.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 959 по описа за 2010 г. на ІV ГО на ГК.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените от него въпроси.
Ответниците по жалбата Л. Г. и К. П. считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Претендират за заплащане на 660 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е ползвал без основание за периода от 10.04.2004 г. до 20.08.2005 г. временен търговски обект-магазин на първия етаж и кафе-аперитив с тераса, находящ се в [населено място], [улица], поради което е бил осъден с обжалваната част на решението на СГС да заплати на двамата съсобственици на този обект по 5 035 лв. обезщетение на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Поставените от него въпроси в изложението към касационната жалба касаят размера на обезщетението. Първият от тях се основава на твърдението му, че вещото лице е изчислило обезщетението като за завършен обект, без да вземе предвид обстоятелствата, че не е имало електричество в обекта и този обект е използван като склад, а не за търговска дейност. Действително, в публичното съдебно заседание на 3 юни 2007 г. вещото лице е заявило, че липсата на ток би се отразила на наемната цена. След това заявление касаторът е имал възможност да поиска допълнителна експертиза, която да бъде съобразена със състоянието на обекта и вида на ползването при изчисляване на обезщетението. Ако такава експертиза беше приета по делото, а съдът я беше игнорирал при определяне размера на обезщетението, първият въпрос на касатора би бил относим към спора. Касаторът обаче е бездействал и в резултат от неговото поведение не е имало данни какъв е размерът на обезщетението при липса на електричество в обекта и при ползването му като складово помещение. В този случай съдът съобразно чл.130 от ГПК/отм./ е имал правомощието да определи обезщетението въз основа на заключението на вещото лице, което е сторил. Спорът е бил разрешен въз основа на събраните по делото доказателства и при спазване на процесуалните правила, поради което първият въпрос на касатора няма значение за изхода на делото и не може да послужи за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
Вторият въпрос почива на възражението на касатора, че ищците не са изключителни собственици на временния обект, а само на идеални части от него и обезщетението трябва да съответства на тези идеални части. Това възражение на касатора е отхвърлено като неоснователно с решаващите мотиви на влязлото в сила решение № 1084 от 1.07.2011 г. по гр. д. № 1399 по описа за 2011 г. на Софийския апелативен съд, с което касаторът е осъден да заплати обезщетение за ползването на същия обект за предходен период/стр.24 по описа на СГС/. Следователно спорът по това възражение не може да бъде пререшаван, поради което и по втория въпрос касационно обжалване на решението на СГС не може да бъде допуснато.
По изложените съображения следва да се приеме, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на ответниците по жалбата 660 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 08.01.2013 г., постановено по гр. д. № 7434 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГО ,ІV „Б” въззивен състав, в частта, с която е отменено решение от 1.02.2011 г. по гр. д. № 27297 по описа за 2007 г. на СРС, ГО, 50 състав, за отхвърляне на предявените от Л. П. Г. и К. С. П. искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и е постановено друго, с което [фирма] е осъдено да заплати на всяка една от ищците по 5 035 лв. обезщетение за ползването за периода от 10.04.2004 г. до 20.08.2005 г. на магазин на първия етаж и кафе-аперитив с тераса, находящ се в [населено място], [улица].
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Л. П. Г.-ЕГН [ЕГН], и К. С. П.-ЕГН [ЕГН], сумата 660/шестотин и шестдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: