4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1262
гр.София, 08.12.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5130 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. а. п. против решение № 73 от 17.07.2014 г., постановено по гр. д. № 181 по описа за 2014 г. на Бургаския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 347 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 844 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на П. на Р. Б. да заплати на К. Т. А. сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от наказателно преследване, приключило с влязла в сила оправдателна присъда № 33 от 6.6.2012 г. по в.н.о.х.д. № 32/2012 г. по описа на Военно-апелативния съд.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ на ППВС № 4 от 1968 г. и на постановените по реда на чл.290 от ГПК решения № 414 от 5.2.2013 г. по гр. д. № 458 по описа за 2012 г. на ІІІ ГО, решение № 347 от 1.02.2013 г. по гр. д. № 29582012 г. на ІІІ ГО, решение № 179 от 20.07.2012 г. по гр. д. № 1294 по описа за 2011 г на ІІІ ГО, решение № 337 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381 по описа за 2009 г. на ІV ГО, решене от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273 по описа за 2006 г. на ІІІ ГО, решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650 по описа за 2009 г. на ІІІ ГО, решение № 149 от 2.5.2011 г по гр. д. № 574 по описа за 2010 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Ответникът по жалбата К. Т. А. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът К. А. е бил кадрови военен, който за периода от 1.6.2005 г. до 12.09.2011 г. със звание „подполковник” е заемал длъжността „командир на военно формирование 26720-Черноморец” и многократно е бил награждаван за постигнати високи служебни резултати. Военното поделение е притежавало два стари автобуса марка „Ч.”. Единият от тях е бил обгорен и не е могъл да се ползва дори за резервни части за другия автобус. Затова през март 2010 г. ищецът заменил този подлежащ на бракуване автобус за друг автобус от същата марка, който е следвало да бъде предаден за скрап. В резултат на замяната обгореният автобус е бил нарязан и предаден за вторични суровини, а другият автобус е бил използван за резервни части за намиращото се в движение превозно средство. Заради тези действия на ищеца срещу него е било образувано на 1.12.2010 г., когато е привлечен като обвиняем с постановление на следовател към Сливенската военноокръжна прокуратура, до оправдаването му с влязла в сила присъда № 33 от 6.6.2012 г. по в.н.о.х.д. № 32/2012 г. по описа на Военно-апелативния съд, наказателно производство, продължило година и шест месеца. Той е бил обвинен, че е извършил престъпление по чл.387, ал.1, предложение четвърто от НК-в превишаване на властта си, от което са произлезли вредни последици, състоящи се в липсата на автобуса „Ч.” на стойност 2 115 лв. С влязла в сила присъда ищецът е бил оправдан, тъй като не са произтекли вредни последици, а само ползи за поделението. Срещу изгорения автобус, от който части не са могли да бъдат използвани, поделението е получило друг автобус с използваеми резервни части. В резултат от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, за чието обезщетяване Бургаският окръжен съд му е присъдил 8 000 лв. С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част. Въззивният съд е приел, че размерът на обезщетение се обуславя от степента на уронения престиж и добро име на ищеца в обществото. Констатирал е, че престъплението, в което ищецът е бил обвинен, касае работата му като командир на военно формирование, тоест като лице, заемащо висок ръководен пост, от което се очаква висок морал, честност и професионализъм. Съобразил е, че в продължение на целия си стаж като военен ищецът е доказвал качествата си на специалист, награждаван за постигнати високи резултати, а вместо признание получил обвинение, изпаднал в изолация от колегите си и се наложило да прекрати военната си кариера. Следователно обжалваното решение съдържа редица конкретни обстоятелства, обуславящи присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради което не противоречи, а съответства на т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и решение № 149 от 2.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. от 2.5.2011 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Няма противоречие между обжалваното решение и другите цитирани от касатора решения на ВКС. Тези решения касаят напълно различни хипотези, които нямат нищо общо с настоящия случай. Така например решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС се отнася до начина на увеличаване на обезщетението при неспазване на разумния срок за наказателно преследване, а останалите решения разглеждат случаи на незаконни обвинения в други престъпления, периоди и произтекли неимуществени вреди.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставките, предвидени в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на К. Т. А. 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73 от 17.07.2014 г., постановено по гр. д. № 181 по описа за 2014 г. на Бургаския апелативен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА Б. а. п. да заплати на К. Т. А., ЕГН [ЕГН], сумата 500/ петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: