3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
гр.София, 07.05.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 97 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Е. срещу решение № 434 от 5.10.2012 г., постановено по въззивно гражданско дело № 799 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 618 от 12.07.2012 г., постановено по гр.д. № 711 по описа за 2011 г. на Пазарджишкия районен съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, предявени от Г. Й. Е. против СОУ „Д. Г.”, [населено място], за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповеди № 322 и 323 на директора на училището, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на 5 400 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение. Касаторът твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие със задължителната практика на ВКС по материалноправния въпрос за спазване принципа на съответствие на наказанието с тежестта на нарушението и по процесуалноправния въпрос за необходимостта от правилен анализ на доказателствата.
Ответникът по жалбата СОУ „Д. Г.” счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за заплащане на 310 лв. разноски за касационното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По силата на безсрочно трудово правоотношение Г. И. Е. е работила като преподавател в СОУ „Д. Г.” и е изпълнявала длъжността „помощник директор по учебната дейност”. Със заповеди № 322 и № 323 от 20.12.2010 г. тя е била дисциплинарно уволнена заради конкретно посочени в уволнителните заповеди погрешни записвания в материалната книга на училището, извършени от 20.09.2010 г. до 27.10.2010 г. Задължението на помощник директора по учебната дейност да контролира правилното и системно водене на материалната книга е възложено с чл.14, т.9 от Правилника за дейността на училището за учебната 2010/2011 г. и заповед № 844 от 2.09.2010 г., а допуснатите пропуски се установяват от изслушаните свидетелски показания. Значението на материалната книга и нейните реквизити са уредени в чл.24 от Наредба № 4 от 16 април 2003 г. за документите за системата на народната просвета. Според изречение второ на ал.1 на чл.24 от Наредбата материалната книга служи за контрол на изпълнението на учебните планове и учебни програми и на нормите за задължителна преподавателска работа в институциите. Следователно правилното, точно и системно попълване на материалната книга е изключително важно за отчитане на работата на учителите и за определяне на тяхното заплащане, както става ясно и от свидетелските показания. Ето защо допуснатите от Г. Е. нарушения при осъществяване на ежедневния контрол върху попълването на материалната книга не могат да се окачествят като незначителни, а са съществени, тъй като касаят важни за правилното отчитане на учебната дейност документи. При преценката на тежестта на нарушението въззивният съд е взел предвид също и обстоятелството, че с влязла в сила заповед № 101 от 13.10.2010 г. Г. Е. е била наказана с предупреждение за уволнение заради извършени от нея на 29.09.2010 г. самоволни промени в седмичното разписание, без да уведоми директора на училището и да ги съгласува с РИОКОЗ.
От гореизложеното е видно, че в обжалваното решение въззивният съд е оценил както значението на нарушенията, заради които е наложено дисциплинарното уволнение, така и незаличеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на ищцата. По този начин е бил осъществен необходимият съдебен контрол за съответствие между извършеното нарушение и наложеното наказание, както изисква задължителната практика на ВКС, отразена в решение № 293 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 238/2011 г. на ІІІ ГО. Следователно няма противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС по повдигнатия от касатора материалноправен въпрос, поради което касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за необходимост от правилен анализ на доказателствата представлява по своята същност оспорване на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и извършеното от него обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС такива въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения следва да се приеме, че касационната жалба не отговаря на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция, поради което касационното обжалване не трябва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на СОУ „Д. Г.”, [населено място], 310 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 434 от 5.10.2012 г., постановено по въззивно гражданско дело № 799 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. И. Е., ЕГН [ЕГН], да заплати на СОУ Д. Г.”, [населено място], сумата 310/триста и десет/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: