3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр.София, 02.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1386 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. „П.” срещу решение № 239 от 10.05.2012 г., постановено по гр. д. № 166 по описа за 2012 г. на Софийския окръжен съд, ІІІ въззивен състав, с което е отменено решение № 281 от 9.12.2011 г. по гр. д. № 342 по описа за 2011 г. на Костинбродския районен съд и е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на И. В. К. сумата 9 000 лв. по договор за заем от 5.01.2007 г. и 5 625 лв. по договор за заем от 30.03.2009 г., ведно със законната лихва върху сумите от момента на завеждане на исковата молба.
Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:
1.Дали извършените действия от страна на председателя на Т. „П.” са незаконосъобразни и в нарушение на Закона за кооперациите и устава на Т. „П.”
2. Могат ли да породят действие сключените договори за заем между ищеца и председателя на кооперацията, тъй като са в нарушение на чл.21, ал.2, т.1 и чл.48, ал.1 от Устава на кооперацията, където е посочено, че такива договори могат да бъдат сключени само след решения на Управителния съвет?
3. Задължена ли е кооперацията в качеството си на заемател да върне договорените суми по заема, след като безспорно не е установено по делото, че заемодателят е предал на кооперацията паричните суми?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата И. В. К. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът И. В. е поискал от Т. „П.” връщането на дадени от него по два договора за заем от 5.01.2007 г. и от 30.03.2009 г. суми в размер на 9 000 лв. и 5 625 лв. Ответната кооперация е възразила, че договорите не са подписани от неин представител, че сумите не са получени и отчетени в счетоводството и че председателят не е имал изискуемото от чл.48, ал.1 от Устава и от чл.21, ал.1, т.1 от ЗК предварително разрешение на Управителния съвет за сключване на договорите за заем. От събраните по делото доказателства се установява, че договорите са подписани от предишния председател на кооперацията, сумите са били получени от него и са били изразходвани за нужди на кооперацията. Поставените от касатора въпроси касаят основателността на последното му възражение за нищожност на договорите за заем поради противоречие с чл.48, ал.1 от Устава на кооперацията и чл.21, ал.2, т.1 от ЗК. Това възражение не е относимо към договора за заем от 9 000 лв., тъй като този договор е сключен на 5.01.2007 г., а разпоредбата на чл.21, ал.2, т.1 от ЗК е приета с изменение в ДВ от 22 май 2007 г. Следователно към момента на подписване на този договор не е имало ограничение в представителната власт на председателя на ТПК, а чл.48, ал.1 от Устава касае само вътрешните отношения в кооперацията, но не може да се противопостави на трети лица.
От показанията на предишния председател на Т. Д. С. е видно, че сумата по договора за заем от 30.03.2009 г. е получена и изразходвана за парични нужди на кооперацията. В този случай съгласно чл.301 от ТЗ се смята, че макар сумата да е получена без представителна власт, търговецът е потвърдил заема, след като не се е противопоставил на сделката веднага след узнаването. Следователно отговорите на поставените от касатора въпроси не биха се отразили на изхода на делото, тъй като и двата договора за заем са породили действие и касаторът дължи връщане на заетите суми. Касаторът не е установил също противоречието между даденото от въззивния съд разрешение на формулираните от него въпроси и съдебната практика на ВКС, тъй като такава практика не е приложена към изложението.
В обобщение следва да се приеме, че касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 239 от 10.05.2012 г., постановено по гр. д. № 166 по описа за 2012 г. на Софийския окръжен съд, ІІІ въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: