4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр.София, 15.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 53 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. Т. срещу решение № 203 от 16.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 630 по описа за 2012 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 1062 от 29.02.2012 г. по гр. д. № 5455 по описа на Сливенския районен съд в частта, с която [фирма] е осъдена да заплати на Т. К. Т. 265, 82 лв. обезщетение по чл.264 от КТ и е постановено друго, с което този иск е отхвърлен, решение № 1062 е потвърдено в останалите обжалвани части, като изцяло е потвърдено и решение № 671 от 26.07.2012 г. по същото дело.
Касаторът Т. К. Т. твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Счита, че е налице противоречива практика и е необходимо произнасяне с цел точното прилагане на закона и развитието на правото по следния въпрос: Подлежи ли на отмяна заповед за прекратяване на трудово правоотношение, в която фактическото основание, посочено в заповедта, не съответства на посочената правна норма. Смята за неправилен извода на съда, че е недопустимо по реда на инцидентен установителен иск да се установява незаконосъобразността на заповед за уволнение, тъй като за ищците съществува интерес от търсената съдебна защита/решение № 458 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1526/2009 г. на ІV ГО на ВКС/. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставените от нея въпроси.
Ответникът по жалбата И. П., действаща като едноличен търговец „Д. Н.-И. П.”, счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за 200 лв. разноски за касационното производство.
Съдът констатира, че в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 1062 за присъждане на сумата 265,82 лв. на основание чл.264 от КТ и този иск е отхвърлен, както и в частите, с които това решение е потвърдено относно отхвърлянето на исковете за заплащане на обезщетение в размер на 800 лв. на основание чл.226, ал.1, т.2 и ал.3 от КТ, за заплащане на 88,63 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 от КТ, за заплащане на 351 лв. обезщетение на основание чл.222, ал.1 от КТ, за заплащане на 1 896,04 лв. обезщетение на основание чл.150 от КТ във връзка с чл.262, ал.1, т.2 от КТ и за заплащане на 392,34 лв. обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като обжалваемият интерес е под 5 000 лв. Ето защо в тези части касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството-прекратено. В останалите обжалвани части, с които е потвърдено допълнително решение № 671 на Сливенския районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на заповедта за уволнение и е потвърдено основното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането на касатора без работа в размер на 963,08 лв. решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, което обаче не трябва да бъде допуснато по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че искът за отмяна на заповедта за уволнение е погасен по давност, тъй като трудовото правоотношение с касатора е прекратено със заповед, връчена на 18.05.2011 г., а исковата молба за отмяна на тази заповед е заведена на 1.09.2011 г. – след изтичане на двумесечния срок по чл.358, т.2 от КТ. Следователно въззивният съд не е разглеждал по същество законосъобразността на уволнителната заповед. Въпросът дали подлежи на отмяна заповед за прекратяване на трудово правоотношение, в която фактическото основание, посочено в заповедта, не съответства на посочената правна норма, изобщо не е бил обсъждан от въззивния съд и отговорът на този въпрос не е обусловил въззивното решение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Ето защо този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
С цел да заобиколи последиците от неспазения давностен срок за завеждане на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, касаторът е поискал от първоинстанционния съд да допусне изменение на този иск от конститутивен в установителен за незаконосъобразност на уволнението. Районният съд е отказал да допусне изменението и въззивният съд е приел този отказ за основателен. В тази връзка от изложението към касационната жалба може да се уточни, че касаторът поставя въпроса дали такъв установителен иск е допустим. По този въпрос в теорията и съдебната практика е прието, че липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск/ 409-71-ІІІ, 24-70, 552-85-ІІІ, 1019-96-ІV и много други/. Посредством тези искове ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор, но едновременно с това ще се постигнат и присъщите им защитни цели. Ето защо, когато е налице друг способ за защита с помощта на осъдителен или конститутивен иск, установителният иск е недопустим. Цитираното от касатора решение № 458 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1526/2009 г. на ІV ГО на ВКС касае различна хипотеза. В това решение съдът е приел, че ищецът има правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуване на трудово правоотношение, а не на установителен иск за незаконосъобразност на прекратяването на това правоотношение. Следователно в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по повдигнатия от касатора процесуалноправен въпрос в съответствие с трайната съдебна практика, поради което по този въпрос също не може да бъде допуснато касационно обжалване.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 200 лв. разноски за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. К. Т. срещу решение № 203 от 16.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 630 по описа за 2012 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение, в частите, с които е отменено решение № 1062 от 29.02.2012 г. по гр. д. № 5455 по описа на Сливенския районен съд за присъждане на сумата 265,82 лв. на основание чл.264 от КТ и този иск е отхвърлен, както и в частите, с които това решение е потвърдено относно отхвърлянето на исковете за заплащане на обезщетение в размер на 800 лв. на основание чл.226, ал.1, т.2 и ал.3 от КТ, за заплащане на 88,63 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 от КТ, за заплащане на 351 лв. обезщетение на основание чл.222, ал.1 от КТ, за заплащане на 1 896,04 лв. обезщетение на основание чл.150 от КТ във връзка с чл.262, ал.1, т.2 от КТ и за заплащане на 392,34 лв. обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТЕЗИ ЧАСТИ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 16.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 630 по описа за 2012 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение, в частите, с които е потвърдено решение № 1062 от 29.02.2012 г. по гр. д. № 5455 по описа на Сливенския районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането на касатора без работа в размер на 963,08 лв. и допълнително решение № 671 на Сливенския районен съд по същото дело за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на заповедта за уволнение.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на И. В. П., действаща като едноличен търговец „Д. Н.-И. П.”, ЕИК[ЕИК], сумата 200 /двеста/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, а производството е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: