4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр.София, 31.01.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5676 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. срещу решение № 1520 от 09.07.2013 г., постановено по в.гр. д. № 1803 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение № 2011 от 26.04.2013 г. по гр. д. № 17417 по описа за 2012 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, осемнадесети състав, за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 545 от 7.11.2012 г., и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Касаторът Д. П. К. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи точки 1 и 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Когато конкретните факти, заради които е издадена заповедта за уволнение, са формулирани в друг документ, кога най-късно този документ може да бъде връчен на работника или служителя? Според касатора обжалваното решение противоречи по този въпрос на постоянната практика на ВКС, че този документ следва да бъде връчен заедно с уволнителната заповед. В противен случай тази заповед е немотивирана.
2. Когато в заповедта за уволнение няма позоваване на доказателства, може ли съдът да прави изводи за допуснати от работника или служителя нарушения без наличие на доказателства?
3. Кой има право да констатира наличие на нарушения на Закона за митниците и да издава актове, констатиращи тези нарушения, оторизирани служители на митницата или други лица? В случая такава констатация е извършена от служители на работодателя, които нямат такива права по митническия закон.
4. Може ли да послужи като доказателство за извършено дисциплинарно нарушение публикация в пресата, в която не е посочено името на извършителя?
5. Може ли съдът при решаване на делото да се позовава на ирелевантни доказателства, които са събрани след връчване на уволнителната заповед и може ли да се събират доказателства в хода на съдебното производство, които не са били събрани преди издаването на заповедта? Не води ли това до немотивираност на уволнителната заповед?
6. Как следва да бъде изписана правната квалификация на извършеното нарушение-посредством посочване на нарушената разпоредба или чрез описание на дисциплинарното нарушение?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по поставените от него въпроси.
Ответникът по жалбата П. [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е работил като корабен моторист, водач на „У.” на ферибот „Героите на О.” в [фирма] и е бил дисциплинарно уволнен със заповед № 545 от 7.11.2012 г. заради това, че на 1.10.2012 г., след заставане на кораба във фериботен комплекс „Б.”, той е свалил от кораба предварително закупени 33 картона цигари от пристанище П., Г., които не са декларирани в митническа декларация, в нарушение на чл.45, ал.1 от Закона за митниците не ги е превозил до митническия пункт във фериботен комплекс „Б.” и не ги е представил на митническите органи съгласно чл.47, ал.1 от Закона за митниците. Нарушението е достатъчно ясно описано в самата заповед, поради което не е било нужно касаторът да бъде запознат и с посочената в тази заповед докладна записка, за да може да се защити. Необходимостта да бъде връчен документът, в който е индивидуализирано нарушението, възниква само когато липсва такава индивидуализация в самата заповед. Случаят не е такъв, поради което първият въпрос на касатора няма значение за изхода на делото.
След като работодателят е посочил в уволнителната заповед фактите, в които се състои деянието на касатора, той е квалифицирал нарушението като тежко съгласно чл.124 във връзка с чл.124.3 от действащия колективен договор. В чл.119.2.4 и чл.124.3 от този колективен договор е предвидено, че извършването на митнически нарушения и на контрабанда при използване на кораба са тежки нарушения на трудовата дисциплина, даващи основание за налагане на дисциплинарно уволнение съобразно чл.190, ал.1, т.7 от КТ. Следователно заповедта за дисциплинарно уволнение е добре мотивирана както от фактическа, така и от правна страна, поради което отговорът на шестия въпрос на касатора не е относим към спора.
Съгласно чл.195, ал.1 от КТ работодателят трябва да посочи в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушителят, нарушението и наказанието, но не и доказателствата, които го установяват. Тези доказателства може и следва да бъдат ангажирани пред съда, разглеждащ спора за законността на дисциплинарното наказание. Съдът трябва да обсъди доказателствата и да основе на тях решението си. Изводите в обжалваното решение съответстват на тези отговори на втория и петия въпрос на касатора, които произтичат от ясните законови разпоредби. Ето защо и по тези въпроси не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Извършването на дисциплинарното нарушение е било установено по делото посредством дадените пред съда показания на двама полицаи в РУ „Транспортна полиция”, които са констатирали това нарушение, както и от обясненията на касатора в дисциплинарното производство и в производството по образуваната преписка на РУ „Транспортна полиция”. В третия въпрос касаторът застъпва становището, че нарушенията му може да се установяват само по реда, предвиден в Закона за митниците, поради което доказването по друг начин е недопустимо. Това становище е неправилно. Деяниeто на касатора е както дисциплинарно, така и административно нарушение. В административно наказателното производство това деяние действително следва да бъде установено с констативен акт, съставен от оторизираното длъжностно лице. За целите на дисциплинарното производство обаче няма пречка работодателят да констатира нарушението, за което освен административна отговорност, се носи и дисциплинарна отговорност. При необходимост установяването на нарушението пред съда става с всички допустими в гражданския процес доказателствени средства.
Четвъртият въпрос на касатора засяга публикация относно деянията, в която той действително не е посочен поименно като извършител. Дисциплинарното нарушение обаче е достатъчно тежко, за да обоснове дисциплинарно уволнение и без да е станало известно на обществеността и по този начин да накърни доброто име на работодателя. Ето защо отговорът на този въпрос също не би променил изхода на спора, поради което не може да послужи за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
По изложените съображения следва да се приеме, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на [фирма] 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1520 от 09.07.2013 г., постановено по в.гр. д. № 1803 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, пети състав.
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 150/сто и петдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: