4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1205
гр.София, 25.11.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4805 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. Г. С. и на Софийска окръжна прокуратура срещу решение № 206 от 25.04.2014 г., постановено по гр. д. № 119 по описа за 2014 г. на Софийския окръжен съд, ГО, ІІІ въззивен състав. И. Г. С. обжалва решението в частите, с които е отменено решение от 21.10.2013 г. по гр. д. № 74 по описа за 2013 г. на Районен съд-гр. Елин Пелин относно присъждане на обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ над 3 000 лв. до 5 000 лв., постановено е друго решение, с което този иск за разликата е отхвърлен и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 5 000 лв. до пълния размер от 15 000 лв. Софийска окръжна прокуратура обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на И. Г. С. 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 от ЗОДОВ.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване И. С. сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Неотчитането на правно релевантни обстоятелства води ли до неправилно приложение на критерия на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди? По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС.
2. Налице ли е немотивирано решение, с което съдът бланкетно е изброил кои релевантни обстоятелства е взел предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, без да обсъди причинно- следствената връзка с повдигнатото обвинение?
3. Налице ли е неправилно приложение на критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД, в случай че съдът обоснове преценката за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди въз основа на съдебни актове по дела със същия предмет?
Касаторът Софийска окръжна прокуратура счита, че решението в обжалваната от прокуратурата част противоречи на т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. по въпроса за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта, а така също и на т.3 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Смята също, че въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решаван противоречиво от съдилищата.
Страните си оспорват взаимно жалбите.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала и поддържала срещу ищеца И. С. в продължение на една година/ от 12.12.2008 г. до 16.12.2009 г./ обвинение за извършването на престъпление по чл.206, ал.1 от НК за това, че в периода от декември 2007 г. до 15 март 2008 г. противозаконно е присвоил чужда движима вещ-лек автомобил. Установено е било, че ищецът е закупил с писмен договор лек автомобил, но не е сключил окончателен договор с нотариална заверка на подписите. В продължение на осем години той държал автомобила пред дома си, а на осмата година го е предал на вторични суровини. След окончателното му оправдаване ищецът е предявил иск срещу Прокуратурата за заплащане на 15 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, Районният съд в [населено място] му е присъдил 5 000 лв. обезщетение и е отхвърлил иска в останалата част, а с обжалваното решение Софийският окръжен съд е намалил обезщетението на 3 000 лв. За да постанови решението си, въззивният съд е изложил подробни мотиви относно размера на обезщетението: взел е предвид, че първоинстанционната осъдителна присъда е била публикувана в интернет-пространството без името и местоработата на ищеца да бъдат заличени, тежестта на деянието, периода на наказателното производство и мярката за неотклонение. Съдът е анализирал и показанията на свидетелите, като е отчел страха на ищеца да не загуби работата си, противно на твърдението на И. С. в касационната жалба, отразено в първия въпрос на неговото изложение. Следователно обжалваното решение не е бланкетно, а е мотивирано и съдържа конкретни обстоятелства, обуславящи присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо решението не страда от порока, посочен във втория въпрос на касатора-ищец, не противоречи на т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и на решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г., поради което първите два въпроса на касатора-ищец и първото питане на Прокуратурата не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд. Решението не противоречи и на т.3 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като неимуществените вреди са в причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение, затова и по този въпрос на Прокуратурата не следва да се допуска касационно обжалване.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е цитирал за сравнение многобройна практика на ВКС. Тази практика обаче не е послужила пряко за обосноваване размера на обезщетението, както твърди касаторът-ищец в третия си въпрос. Въззивният съд е използвал тази практика единствено с цел да се съобрази с актуалния жизнен стандарт, който също е критерий за размера на неимуществените вреди. Ето защо третият въпрос на касатора-ищец, така както е формулиран, не може да послужи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Няма основание да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- поради противоречие между обжалваното решение и други съдебни решения, постановени по аналогични случаи по отношение размера на неимуществените вреди, както желае Прокуратурата. Определянето на размера на неимуществените вреди зависи не само от въздействието на наказателното производство, но и от характера и особеностите на засегнатата личност, поради което едни и същи обстоятелства могат да повлияят по различен начин на пострадалите. Затова присъждането на по-високо по размер обезщетение за вреди, причинени от наказателно производство за един и същ вид престъпление и с една и съща продължителност на различни лица се дължи на възприетата от съдилищата фактическа обстановка по отношение на въздействието на наказателното преследване върху пострадалия и не води до извода, че е налице противоречива съдебна практика по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Нещо повече-в конкретния случай представените от Прокуратурата съдебни решения дори не противоречат на обжалваното решение по отношение на размера на вредите, съобразен с периода на обвинението, жизнения стандарт и тежестта на престъплението. Тези решения касаят съвсем други периоди, други обвинения и напълно различна фактическа обстановка.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 от 25.04.2014 г., постановено по гр. д. № 119 по описа за 2014 г. на Софийския окръжен съд, ГО, ІІІ въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: