4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
гр.София, 03.02.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6029 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Г. срещу решение от 17.06.2013 г., постановено по гр. д. № 8005 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „а” състав, с което е отменено решението на Софийския районен съд, 74 състав, от 6.02.2011 г., допълнено с решение от 17.04.2012 г., по гр. д. № 52316/2010 г. и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от Р. Т. Г. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на извършеното със заповед № 85 от 14.09.2010 г. уволнение, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за присъждане на 5 623,20 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 14.09.2010 г. до 14.03.2010 г.
Касаторът Р. Т. Г. твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1- Длъжен ли е съдът да се произнесе дали при промяна в образователните изисквания за заемане на длъжността работодателят е действал добросъвестно, когато в исковата молба е наведен довод за злоупотреба с право? Според касатора по този въпрос решението на въззивния съд противоречи на решение № 248 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 254 по описа за 2009 г. на ІV ГО на ВКС.
2. Трябва ли да са променени функциите на заеманата длъжност, за да се изменят и образователните изисквания? По този въпрос въззивното решение противоречи на цитираните от касатора решения на Софийския градски съд.
3. Кога следва да се приеме, че е налице промяна в изискванията за образование, както и за приложението на предварителната закрила по чл.333, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 550 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Р. Т. Г. е изпълнявала по силата на трудово правоотношение длъжността „ръководител бюро Човешки ресурси” в [фирма] и е притежавала изискуемото според длъжностна характеристика от 1.1.2008 г. висше икономическо образование/ специалност управление и планиране на народното стопанство в У. според диплома от 12.10.1982 г./. С нова длъжностна характеристика, връчена на 14.09.2010 г., е било променено образователното изискване за длъжността от висше икономическо на висше със специалност „Психология” и/или „Управление и развитие на човешките ресурси”, поради което трудовото правоотношение с Р. Г. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. В исковата молба за отмяна на уволнението Р. Г. е посочила, че няма промяна в изпълняваните функции, поради което счита, че нейното образование отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Навела е аргумента, че посочените в новата характеристика специалности дават предимство за заемане на длъжността, но не са абсолютни изисквания. Заявила е също, че ако са налице други промени в изискванията за заеманата от нея длъжност, работодателят е изменил чисто фиктивно образователното изискване, тъй като тя е инвалид и за да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ е следвало да поиска разрешение от инспекцията по труда. Конкретни факти, установяващи злоупотреба с право от страна на работодателя, нито са били формулирани в исковата молба, нито са доказани от ищцата. При тази фактическа обстановка и изложени от ищцата доводи въззивният съд правилно е отхвърлил предявените от нея искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и поставените от нея в изложението въпроси не могат да променят този извод на съда. Наистина, съдебният контрол при уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ включва и преценката дали работодателят не е злоупотребил с правата си, когато неговата единствена цел е прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. За целта обаче работникът или служителят трябва да наведе в исковата молба конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи такъв извод за злоупотреба с право и да проведе пълно доказване на тези факти и обстоятелства/решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 239/2012 г. по гр. д. № 779/2011 г. на ІV ГО на ВКС/. Случаят обаче не е такъв, тъй като такива факти не са били изобщо изложени.
По втория въпрос на касатора съществува многобройна практика на ВКС, според която при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ не се променят функциите на длъжността и не се създава нова длъжност, а се променят само образователните изисквания за тази длъжност/решение № 400 от 1.5.2001 г. по гр.д. № 1415/2000 г., решение № 715 от 19.08.2005 г. по гр. д. № 250/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 730 от 29.11.2010 г. по гр.д. № 28/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и други/. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тази практика на ВКС, а представените от касатора решения на Софийския градски съд, за които няма данни да са влезли в сила, не и противоречат.
По третия въпрос на касатора в практиката на ВКС е прието, че работодателят има правото с оглед производствените си цели да определя необходимото образование за заемане на съответната длъжност/решение № 1552 от 16.12.1999 г. по гр.д. № 457/1999 г. на ІІІ ГО/, стига новите изисквания да имат връзка с характера на работата на съответната длъжност/решение № 8 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 598/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС/. В случая изискването за образование по психология и управление и развитие на човешките ресурси напълно отговаря на същността на длъжността-„ръководител бюро Човешки ресурси”. При уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ работникът или служителят не се ползва от закрилата по чл.333, ал.1 от КТ/решение № 24 от 6.2.2012 г. по гр.д. № 737/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите от касатора въпроси въззивното решение съответства на закона и на приложимата практика на ВКС, поради което касационно обжалване по тези въпроси не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на [фирма] 550 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.06.2013 г., постановено по гр. д. № 8005 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „а” състав.
ОСЪЖДА Р. Т. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 550/петстотин и петдесет/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: