3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1092
гр.София, 22.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3735 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Е. М. срещу решение № 155 от 24.03.2014 г., постановено по в. гр. д. № 232 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 1973 от 5.12.2013 г. по гр. д. № 5045 по описа за 2013 г. на Плевенския районен съд в частите за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 10 от 27.08.2013 г. на Директора на И. по ф.-П., за възстановяване на предишната длъжност и за присъждане на 1 965 лв. обезщетение за оставане на касатора без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 28.08.2013 г. до 28.11.2013 г., постановено е друго решение за отхвърляне на тези искове и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за периода от 29.11.2013 г. до 28.02.2014 г.
Касаторът Ю. Е. М. твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните два въпроса:
1. Следва ли в заповедта по чл.328, ал.1, т.5 от КТ работодателят да се мотивира и да посочи какви точно и конкретно качества липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения?
2. При уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ следва ли липсата на качества да отразява трайно състояние на работника или служителя и какво се разбира под „трайно състояние”?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата И. по ф. к.-П. счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Плевенския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 480 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е работил като ръководител на овцеферма при И. по ф. к.-П. и е бил уволнен със заповед изх. № 10 от 27.08.2013 г. поради липса на качества. В уволнителната заповед работодателят е препратил към протокол № 9 от 28.06.2013 г. на заседание на Дирекционния съвет, на което заседание касаторът лично е присъствал. В тази заповед като причини за прекратяване на трудовия договор са посочени лоша организация на племенната и развъдна работа в овцефермата за периода от 2012 г.-2013 г., неизпълнение на плана за приплоди и нисък добив на мляко за 2013 г., висок ръст на смъртност при агнетата и овцете за 2013 г. и недостатъчно съдействие при осигуряване на фуража и неполагане на грижи за сградите и стопанисване на пасищата за периода от 2012 г. до 2013 г. В протокола, към който заповедта препраща, подробно са описани влошените икономически показатели. Плевенският районен съд е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ заради липса на конкретни мотиви в уволнителната заповед. Плевенският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете на касатора, приемайки, че уволнителната заповед е мотивирана посредством посочване на лошите стопански резултати, постигнати под ръководството на касатора.
При тези мотиви на въззивния съд първият въпрос на касатора е от съществено значение за изхода на спора. Възприетото от Плевенския окръжен съд разрешение на този въпрос обаче не противоречи, а съответства на относимата към случая практика на ВКС, отразена в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 81 от 8.5.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2010 г. на ІV ГО на ВКС. Според това решение липсващите качества могат да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на служителя документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът по който работникът или служителят се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които той не е в състояние да изпълни. За наличието на някои качества не може пряко да се съди, а само по действията и бездействията на работника или служителя и по получените резултати. Такъв е и настоящият случай-с посочване на лошите икономически резултати в уволнителната заповед работодателят всъщност се е позовал на липсващите управленски умения у касатора, довели до тези резултати.
В хода на производството касаторът не е навеждал довода, че липсата на качества е била единична проява или временно, инцидентно състояние, което не може да обуслови прекратяване на трудовия договор/решение № 291 от 2.4.2014 г. по гр. д. № 2823/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Такъв довод в случая би бил и несъстоятелен, тъй като се касае за влошаване на стопанските резултати на овцефермата за едногодишен период от време. Следователно вторият въпрос на касатора също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд по поставените от касатора въпроси.
При този изход на спора касаторът дължи на И. по ф. к., [населено място], 480 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 155 от 24.03.2014 г., постановено по в. гр. д. № 232 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА Ю. Е. М., ЕГН [ЕГН], да заплати на И. по ф. к.-П., сумата 480/четиристотин и осемдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: