4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр.София, 17.10.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгнев гр. д. №492 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и насрещна касационна жалба на А. К. Н. и Ж. Н. Н. срещу решение № 1634 от 19.12.2011 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, І състав, постановено по гр. д. № 2010 по описа за 2011 г., с което е отменено решение № 3306 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 6585/10 г. на Варненския районен съд 15 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. К. Н. и Ж.. К. Н. против [фирма] иск за обявяване за нищожен на договор за продажба на недвижим имот от 05.09.2008 г., отразен в нотариален акт № 118, том LХХІХ, дело № 200090 от 2008 г. на Службата по вписванията-гр. В./нотариален акт № 126, том ІІІ, дело 0 505/08, издаден от нотариус В. Д./, относно продажбата на паркоместа № 1 и № 2, разположени в дворното място, съставляващо УПИ № ІV-5, кв.792 по плана на 17-ти микрорайон на [населено място] и е постановено друго за прогласяване нищожността на този договор и е потвърдено решението на Варненския районен съд в частите, с които е обявен за нищожен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на идеални части от недвижим имот от 8.12.2005 г., отразен в нотариален акт № 45, том СІV, дело № 24466 от 2005 г. на Службата по вписвания [населено място]/ акт № 163, том ІІІ, дело № 515/05, издаден от нотариус В. Д./ относно учредяването на вещно право на строеж в полза на [фирма] върху паркоместа № 1, № 2, № 3 и № 4, разположени в същото дворно място, и са отхвърлени предявените от А. К. Н. и Ж. Н. Н. против [фирма] искове за предаване владението върху притежаваните от ищците 212/214 идеални части от незастроената част на дворното място.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Варненския окръжен съд в частите, с които е прогласена нищожността на покупко-продажбата на паркоместа №1 и №2 и е потвърдено решението на Варненския районен съд за прогласяване нищожността на учредителния договор за всички паркоместа е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допустимост на касационното обжалване сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Счита, че новите обществени и икономически условия налагат промяна в съществуващата съдебна практика, която приема, че паркоместата не са самостоятелни обекти. Нуждата от промяна е довела и до внасяне и одобряване от Министерския съвет промени в ЗУТ, касаещи паркоместата, които с тези промени получават самостоятелно уреждане и конкретен правен статут. Не претендира за разноски в касационното производство.
В насрещната си жалба А. и Ж. Н. твърдят, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно в частта, с която е потвърдено решението на Варненския районен съд за отхвърляне на ревандикационните им искове и молят при допускане на касационната жалба на [фирма] да бъде допусната до разглеждане и тяхната насрещна касационна жалба по формулираните в нея процесуалноправни и материалноправни въпроси. Претендират за заплащане на 380 лв. разноски в касационното производство.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
А. и Ж. Н. са учредили върху своето дворно място в полза на
[фирма] право на строеж върху определени обекти, между които са и четири паркоместа. Съдилищата са прогласили нищожността на учредителния договор в частта относно четирите паркоместа и на договора за продажба между [фирма] и В. и Н. П. за две паркоместа по съображението, че тези паркоместа не са самостоятелни обекти на собственост. Изводът на съдилищата съответства на утвърдената и задължителна съдебна практика, според която паркомястото в един гараж е правно невъзможно да бъде обособено като самостоятелен обект в етажната собственост, поради което не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. В този смисъл са решения № 1159 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3834 от 2007 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 53 от 8.5.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5871 от 2007 г. на І ГО на ГК на ВКС и постановеното по чл.290 от ГПК решение № 222 от 30.03.2010 г. по гр. д. № 4076/2008 г. на ІV ГО на ВКС. Техническата необходимост към нова сграда да бъдат осигурени места за гариране и паркиране и посочването на паркингите като вид строежи не представляват обстоятелства, които налагат промяна в съществуващата съдебна практика, както твърди касаторът [фирма]. Касаторът смесва строителните и архитектурните изисквания за наличие на места за паркиране с правните изисквания за самостоятелност на вещта, която е предмет на правна сделка. Не е необходимо мястото за паркиране да е самостоятелен обект, за да се използва по предназначение, тъй като за целта могат да служат общите части на сградата. Намерението на законодателя да уреди самостоятелно правния статут на паркоместата само по себе си не е достатъчно основание да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК-за развитие на правото в контекста на по-съвременно тълкуване на правните норми. Сега съществуващата съдебна практика е създадена преди по-малко от пет години и за този кратък период от време не са настъпили съществени обществени и икономически изменения, които следва да бъдат взети предвид от Върховния касационен съд.
Ето защо касационното обжалване по жалбата на [фирма] не следва да бъде допускано, а насрещната касационна жалба на А. и Ж. Н. трябва да бъде оставена без разглеждане съобразно чл.287, ал.4 от ГПК.
При този изход на спора [фирма] дължи на А. и Ж. Н. 380 лв. разноски за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1634 от 19.12.2011 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, І състав, постановено по гр. д. № 2010 по описа за 2011 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на А. К. Н. и Ж. Н. Н. срещу решение № 1634 от 19.12.2011 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, І състав, постановено по гр. д. № 2010 по описа за 2011 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район „М.”, [улица], да заплати на А. К. Н., ЕГН [ЕГН], и Ж. Н. Н., ЕГН [ЕГН], и двете от адрес [населено място], район „Приморски”, [улица], ет.7, ап.14, сумата 380 /триста и осемдесет/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: