4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1290
гр.София, 16.11.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 764 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. о. „М. Колони” срещу решение № 32 от 6.01.2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, осми състав, постановено по в. гр. д. № 2503 по описа за 2011 г., с което е отменено решение № 4002 от 21.10.2011 г. на В., ХХХ състав, постановено по гр. д. № 8560 по описа за 2010 г. в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ над 3 142 лв. до пълния предявен размер от 4 257,96 лв. за периода след 13.10.2011 г. до 30.11.2011 г., разликата е присъдена и е потвърдено решението на В. в останалите части, с които е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. Д. Д., служителят е възстановен на предишната длъжност, а касаторът е осъден да му заплати 3 142 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението за периода от 30.5.2011 г. до 13.10.2011 г.
Касаторът С. о. „М. Колони” твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи точки 1 и 2 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Формулира следните въпроси, които според него са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1.Налице ли е процесуално нарушение поради пренебрегване на преюдициален факт, което прави решението на В. неправилно, като се има предвид, че определението на първоинстанционния съд не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не спира хода на производството? 2. С оглед на гореизложеното, формирането на сила на присъдено нещо след приключване на съдебния спор по гр.д. № 8108/2011 г. на В., ХVІІ състав за предупреждение за уволнение в полза на работодателя би ли създало правен абсурд, като се има предвид съдебната практика по определяне кои нарушения са системни? Счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие със съдебната практика, според която дисциплинарните наказания за нарушения на трудовата дисциплина се налагат в съответната степен, като се разгледат в цялата им съвкупност. Формира ли Варненският окръжен съд правни изводи в противоречие със съдебната практика по прилагането на чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинска експертиза, като преценява, че продължителното невнасяне на болничен лист е оправдано? Моли касационното обжалване да бъде допуснато по поставените от него въпроси.
Ответникът по жалбата С. Д. Д. счита, че не са налице основанията за нейното допускане, като я оспорва и по същество. Претендира за разноски в размер на 150 лв.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Служителят С. Д. Д., заемащ длъжността „старши възпитател” в общежитието, е бил дисциплинарно уволнен със заповед № 155 от 30.05.2011 г. заради три нарушения на трудовата дисциплина. На първо място е допуснал външно лице в сградата на общежитието по време на дежурството на 24.05.2011 г., на второ място-не е представил в срока по чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинска експертиза от два работни дни болничен лист от 8.4.2011 г. и на трето-не е дал обяснения за късно представен друг болничен лист. За да уважат исковете на служителя за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, съдилищата са приели, че той не е извършил първото нарушение, тъй като не е знаел, че допуснатото лице вече не е в трудови правоотношения с общежитието. Счели са, че второто и третото деяние не са нарушения на трудовата дисциплина. Районният съд е оставил без уважение искането на касатора за спиране на производството до приключване на делото, по което служителят е оспорвал предишното си наказание „предупреждение за уволнение”. Отказът от спиране е мотивирал формулирането на първите два въпроса, по които според касатора следва да бъде допуснато касационно обжалване. Касаторът счита, че допуснатото процесуално нарушение/отказът да се спре делото/ води до абсурдния резултат да не се зачете силата на пресъдено нещо на решението по делото за оспорване на предишното дисциплинарно наказание и да не може да се прецени правилно системността и тежестта на нарушенията. Тези разсъждения на касатора биха били правилни, ако съдилищата бяха установили извършването на нарушенията посочени в уволнителната заповед, но са я отменили поради несъразмерност на наказанието, тъй като не е влязла в сила предходната заповед за предупреждение за уволнение. В случая обаче в обжалваното решение е прието, че нито едно от нарушенията не е извършено, поради което отказът от спиране и съответно свързаните с него въпроси не са от значение за изхода на делото и касационно обжалване по тези въпроси не следва да бъде допускано.
По третия въпрос касаторът твърди, че има съдебна практика по прилагането на чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинска експертиза, която не позволява на съда да преценява доколко е оправдано закъснялото представяне на болничния лист. Касаторът обаче не е представил такава практика. Точно обратният извод следва от мотивите на решение № 63 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 1728/2009 г. на ІV ГО на ВКС. Съдът е длъжен да преценява дали неспазването на срока по чл.9, ал.2 от Наредбата представлява умишлена злоупотреба с право, или се дължи на обективни причини. Ето защо този въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора касаторът дължи на С. Д. 150 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 6.01.2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, осми състав, постановено по в. гр. д. № 2503 по описа за 2011 г.
ОСЪЖДА С. о. „М. Колони”, [населено място], да заплати на С. Д. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, сумата 150/сто и петдесет/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: