4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
гр.София, 01.07. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2490 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и А. М. В. срещу решение от 03.12.2012 г., постановено по гр. д. № 558 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „Д” въззивен състав, с което е отменено решение от 27.09.2011 г. по гр. д. № 45274/2010 г. на Софийския районен съд, 34 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.415 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК за сумата 2 529,29 лв. главница и 50,58 лв. разноски в производството по ч. гр. д. № 33831/2010 г. на СРС, 34 състав, за издаване на заповед за изпълнение, признато е за установено, че [фирма] дължи тези суми на А. М. В. и е потвърдено решението на СРС в останалата му част, с която искът над 2 529,29 лв. до пълния предявен размер от 21 969,29 лв. е отхвърлен.
Касаторът [фирма] обжалва решението на Софийския градски съд в частта, с която е призната дължимостта на сумата от 2 529,29 лв. главница и 50,58 лв. разноски с твърдението, че в тази част решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване дружеството сочи точка трета на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Коя е цената, върху която следва да се начисли таксата по т.20, ал.2 от ТТРЗЧСКИ-описната оценка на имота, началната цена на първата публична продан в изпълнителното производство, или при осъществена продан на имота, обект на принудителното изпълнение?
2. Следва ли да се изчислява пропорционална такса по т.20, ал.2 от Тарифата при прекратено или спряно производство без реално изпълнение?
3. Отразяват ли се промените в ГПК при тълкуване на разпоредбите на Тарифата?
4. Посочването на мотивите на първата инстанция като правилни задължава ли второинстанционния съд да действа при ограниченията на чл.272 от ГПК или не съществува пречка за частична отмяна на атакуваното решение?
5. Произнасяне свръхпетитум ли е при промяна на базата, на която е претендирано изчислението посочването на началната цена на една от проданите, при условие че началната претенция на ищеца е пропорционална такса върху цената, посочена в описа?
Оспорва жалбата на противната страна. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението в обжалваната от дружеството част и да не бъде допускано касационно обжалване в потвърдителната му част.
Касаторът частен съдебен изпълнител А. М. В. обжалва решението на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено отхвърлителното решение на Софийския градски съд с твърдението, че в тази част решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли въззивният съд да тълкува въпроса за размера на събираните в изпълнителното производство такси, когато начинът на изчисляването и заплащането им е уреден в Тарифата?
2. Каква е правната стойност на становището на Камарата на частните съдебни изпълнители относно правилността на начислени от отделен съдебен изпълнител такси?
3. Обвързва ли заключението на вещото лице съдебния изпълнител при определяне стойността на дадена вещ, когато за това са необходими специални знания?
4. Следва ли първоинстанционният съд да обсъди всички представени по делото доказателства в мотивите към своето решение?
5. Следва ли въззивният съд да третира представени пред първата инстанция свидетелства за извънсъдебно признание на иска в първото по делото заседание като твърдение наведено за първи път във въззивната жалба?
6. Каква е доказателствената стойност на списък на предявени и приети вземания в производство по несъстоятелност?
7.Предявяването на вземане в производство по несъстоятелност представлява ли извънсъдебно признание на иска?
Оспорва жалбата на противната страна. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението само в обжалваната от нея част.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
„Пик-Ко” е поискало образуване на изпълнително дело от частния съдебен изпълнител А. М. В. общо за сумата от 59 484 лв., внасяйки такса за съдебно изпълнение въз основа на тази сума. Изпълнението е насочено срещу недвижим имот на дружеството-длъжник и този имот е оценен при описа му на стойност 1 280 000 лв. Съдебният изпълнител е начислил и е поискал от взискателя да му заплати допълнителна такса съгласно чл.20/2 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители/ ДВ, бр.35 от 2006 г./ в размер на 21 969 лв., която сума е пресметната като процент и половина от разликата между цената на недвижимия имот по описа от 1 280 000 лв. и първоначално внесената такса. Дружеството- взискател е отказало да плати, възразило е срещу заповед за изпълнение, поради което съдебният изпълнител е завел установителен иск за дължимостта на сумата. Искът е отхвърлен от СРС, а въззивният съд е приел, че таксата следва да се определи въз основа на крайната продажна цена,която в случая е 200 000 лв., поради което е присъдил такса от 2 529,29 лв. и е потвърдил решението на СРС в отхвърлителната част над тази сума до 21 969 лв. Разрешаването на така породения спор зависи от точното прилагане на забележка 2 към т.20 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители преди изменението и допълнението с ДВ бр.24 от 2013 г., която е неясна и се нуждае от тълкуване. Ето защо е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за тълкуване на забележка 2 към т.20 от Тарифата, който е поставен и от двете страни по делото/въпроси 1 до 3 в изложението на дружеството и въпрос 1 в изложението на частния съдебен изпълнител А. М. В./.
По останалите въпроси, формулирани от страните, касационно обжалване не следва да бъде допускано. Отговорите на четвъртия и пети въпрос, поставени от дружеството, са ясни-въззивният съд има правомощието частично да отмени първоинстанционното решение и не се е произнесъл в повече от поисканото от ищеца. По делото липсват доказателства за извънсъдебно признание на дружеството-ответник, за предявяване на вземането за таксата в производството по несъстоятелност срещу дружеството длъжник, за включването на това вземане в списък на предявените и приети вземания в производството по несъстоятелност, а такива факти не са обусловили изводите на въззивния съд. Ето защо въпроси 5, 6 и 7 на частния съдебен изпълнител не са от значение за изхода на спора. Четвъртият въпрос касае обсъждането на доказателствата от въззивния съд, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Отговорите на втория и третия въпрос на касатора В. произтичат от ясните норми на чл.202 и чл.300 и 302 от ГПК, според които съдът/съдебният изпълнител/ не е задължително обвързан от заключението на вещото лице или от становищата на други органи, освен от влязлата в сила присъда на наказателния съд и решение на административния съд. Ето защо допускане на касационно обжалване на решението по тези въпроси също не е необходимо.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.12.2012 г., постановено по гр. д. № 558 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „Д” въззивен състав.
ДАВА едноседмичен срок на [фирма] да внесе 50,59 лв. държавна такса, а на частен съдебен изпълнител А. М. В.- да внесе 388,80 лв. държавна такса по сметка на ВКС на Република България за разглеждане на касационните им жалби, като в същия срок страните следва да представят и вносните документи. В противен случай касационните жалби ще бъде върнати, а делото в съответната част-прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: