3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1014
гр.София, 04.11.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3467 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. М. срещу решение №2692 от 20.4.2015 г., постановено по гр. д. №260 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., ІV „А” въззивен състав, с което е потвърдено решение № 169 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 14784 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, ІІ Г.О., 53 състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове по чл.128 от ГПК за заплащане на 15 545,46 лв. трудово възнаграждение за периода от 1 до 13 юни 2011 г. и по чл.86 от ЗЗД за сумата 4 201,80 лв. законна лихва върху главницата за времето от 1.8.2011 г. до 20.03.2014 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на ал.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Съществува ли за служителя право да получи трудовото си възнаграждение, когато непрестирането на работна сила не се дължи на виновното му поведение? Според касатора по този въпрос решението на СГС противоречи на решение № 171 от 10.07.2013 г. по гр. д. №843/2012 г. на ІV Г.О. на ВКС.
2. Наличието на представен по делото и неоспорен от ответника трудов договор, както и липсата на представени от работодателя доказателства за заплащане на трудовото възнаграждение, води ли до основателност на иска по чл.128 от КТ? Обжалваното решение противоречи по този въпрос на решение № 294 от 29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 292/2012 г. на ІІІ Г.О. на ВКС.
3. Длъжен ли е съдът да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото? В случая въззивният съд не е обсъдил разпита на бившия управител на дружеството, което е нарушение на указанията, дадени в решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ІV Г.О. на ВКС.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за заплащане на трудово възнаграждение и за мораторна лихва върху него, въззивният съд е приел, че самата ищца не е твърдяла да е престирала работната си сила през исковия период, а само е посочила, че трудовото и правоотношение не е било прекратено и трудовото и възнаграждение е било начислявано от работодателя. Позовавайки се на свидетелските показания, този съд е констатирал, че ищцата всъщност не е полагала труд, поради което възнаграждение не и се дължи. Решаващият извод на съда не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС по първите два въпроса, тъй като тази практика се отнася за различна фактическа обстановка. В решение № 171 от 10.07.2013 г. по гр. д. №843/2012 г. на ІV Г.О. на ВКС е посочено, че правото за заплащане на трудовото възнаграждение без полагане на труд съществува в три хипотези-при неизпълнение на трудовите норми/чл.266, ал.1 от КТ/, при престой и производствена необходимост/чл.267 от КТ/ и при производство на некачествена продукция/чл.268, ал.3 от КТ/. Настоящият случай не попада в нито една от тези хипотези. В решение № 294 от 29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 292/2012 г. на ІІІ Г.О. на ВКС действително е прието, че наличието на трудов договор и липсата на плащане на трудово възнаграждение е достатъчно за уважаване на иска по чл.128 от КТ, но този извод се отнася за случай, в който е било безспорно, че ищцата е престирала работната си сила, а по настоящото дело този спор е бил повдигнат от ответника.
Въззивният съд не е допуснал твърдяното в третия въпрос процесуално нарушение, тъй като се е позовал на свидетелските показания, включително и тези на бившия управител. Детайлният анализ на неговите показания не може да доведе до различен извод от този, до който е достигнал въззивният съд. Управителят е заявил, че не си спомня нищо конкретно за исковия период, поради което не може да се приеме, че ищцата е престирала работна сила.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите въпроси касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2692 от 20.4.2015 г., постановено по гр. д. №260 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., ІV „А” въззивен състав, с което е потвърдено решение № 169 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 14784 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, ІІ Г.О., 53 състав, за отхвърляне на предявените от Д. Г. М. срещу [фирма] искове по чл.128 от ГПК за заплащане на 15 545,46 лв. трудово възнаграждение за периода от 1 до 13 юни 2011 г. и по чл.86 от ЗЗД за сумата 4 201,80 лв. законна лихва върху главницата за времето от 1.8.2011 г. до 20.03.2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: