3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
гр.София, 07.05.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 306 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. Д., действаща като едноличен търговец с фирма [фирма], срещу решение № 543 от 21.11.2011 г., постановено по гр. д. №494 по описа за 2011 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е потвърдено решение № 38 от 05.04.2011 г., постановено по гр. д. № 551 по описа за 2010 г. на Свогенския районен съд в частите, с които е отменено уволнението на Ц. Д. С. на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и касаторът е осъден да и заплати 1 080 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1.Допустимо ли е когато по делото не е представен сключен между страните писмен трудов договор, съществуването на такъв и на неговите съществени елементи да се установява с писмени доказателства?
2.Достатъчно ли е твърдението на ищеца, че екземпляр от подписания писмен трудов договор не се намира в негово държане поради неизпълнението на задължението на работодателя по чл.63, ал.1 от КТ за представянето на такъв, за да бъде допуснато съществуването на писмен трудов договор между страните да се доказва с други писмени и гласни доказателства?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по тези въпроси.
Ответницата по жалбата Ц. Д. С. не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Срещу предявените искове на ищцата Ц. С. за отмяна на извършеното с писмена заповед уволнение, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането и без работа касаторът е оспорил в отговора на исковата молба съществуването на трудово правоотношение между страните, тъй като не е открил писмен договор. Ищцата е уточнила, че е сключила писмен договор, но работодателят не и е представил препис от него. При това положение въззивният съд е приел, че съществуването на писмен трудов договор е установено посредством другите събрани по делото писмени доказателства и е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са уважени. Следователно отговорите на поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора, но въззивният съд е дал отговор на тези въпроси, съответстващи на задължителната практика на ВКС. Съгласно чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни. Когато работникът твърди, че работодателят не е изпълнил това си задължение, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК е в тежест на работодателя да установи връчването на работника на екземпляр от договора. Ако работодателят не го докаже, работникът има правото да установява наличието на писмен трудов договор с други доказателствени средства, включително и посредством свидетелски показания съгласно чл.165, ал.1 от ГПК. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, отразена в решение № 943 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 4902 по описа за 2008 г. на ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Според това решение когато ищецът твърди, че трудовият договор е бил сключен в писмена форма, но съставеният документ е бил изгубен или унищожен, то твърдението е за валидно възникнало правоотношение, което не може да бъде доказано с удостоверяващия го документ поради последващата му липса. Когато документът е изгубен или унищожен не по вина на страната, за установяване на съществуването му са допустими всички доказателствени средства. Допустими са свидетелски показания, признания на работодателя, съдържащи се в други документи или други доказателства, установяващи съдържанието на съществувалия документ. Представената от касатора съдебна практика няма отношение към поставените въпроси и не противоречи на разрешението на тези въпроси, дадено в горецитираното решение.
В заключение следва да се приеме, че изводът на въззивния съд за доказано съществуване на трудовото правоотношение въз основа на други писмени доказателства, след като препис от писмения договор не се намира в работника не по негова вина, съответства на закона и задължителната практика на ВКС, поради което не са налице посочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 543 от 21.11.2011 г., постановено по гр. д. № 494 по описа за 2011 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ЧЛЕНОВЕ: