О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр.София, 28.01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 978 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. П. срещу решение № 240 от 1.6.2012 г., постановено по гр.д. № 86 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 164 от 31.01.2012 г., постановено по гр.д. № 1351 по описа за 2011 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне иска на Д. В. П. срещу Н. Д. К. за отмяна на основание чл.227, ал.1, б. „в” от ЗЗД на дарението на апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица],[жк], [жилищен адрес] вх.”Б”, ет.1.
Касаторът Д. П. твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК. Въпросите, по които според касатора съдът се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона са следните:
1.Правно допустим и съвместим ли е изводът, че надареното лице е положило необходимата грижа, в случай че осъществява акт на домашно насилие спрямо дарителя ?
2. Следва ли съдът по дело за отмяна на договор за дарение да обсъжда факти и обстоятелства, имащи отношение към полагането на дължимата грижа, дори те да са настъпили след образуване на делото?
3. Касаторът счита, че обжалваното решение противоречи на ТР № 96 от 1999 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че длъжникът се задължава да създаде на кредитора домашна обстановка и му дължи такова отнасяне, каквото следва да има към член на домашна среда. Отговорът на този въпрос според касатора е от значение за развитие на правото относно тълкуването на начина на изпълнение на задължението за издръжка и гледане и допълване на понятието за дължима грижа.
4. Допустимо ли е приложението на чл.87, ал.1 от ЗЗД по отношение на преценката на съда за това дали надареният полага дължимата грижа? Касаторът счита за неправилен извода в обжалваното решение, че дори да е налице неизпълнение, то е незначително с оглед интереса на кредитора. Този извод противоречи на решение № 70 от 5.5.2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, в което се приема, че задължението за издръжка и гледане е единно и неделимо и трябва да се осъществява в пълен обем.
5. Различна ли е дължимата грижа при договори за дарение, в които се съдържа клауза срещу задължение за издръжка и гледане и такива, в които подобна клауза не фигурира?
Моли настоящата инстанция да допусне касационното обжалване по поставените от него въпроси.
Ответницата по жалбата Н. Д. К. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В обжалваното решение съдът е констатирал, че изводът в съдебно-счетоводната експертиза за недостиг на средства на Д. П. в размер на 156,46 лв. месечно почива на твърдението и, че тя живее сама. По делото е било установено обаче, че от завеждане на исковата молба до август 2011 г. ищцата е живяла на съпружески начала с И. К., а след неговата смърт грижата за нея е поела другата и дъщеря Д. П., която също е била надарена с недвижим имот и има същото морално и законово задължение да предоставя издръжка на своята майка. Съдът е счел за несъстоятелен довода на ищцата за необходимостта от съвместно съжителство, тъй като не се касае за изпълнение на задължение по договор за издръжка и гледане. Ето защо съдът е приел за недоказано, че ищцата е изпаднала в материална нужда, а ответницата е отказала да и предостави необходимата материална помощ, поради което е отхвърлил иска за отмяна на дарението. При тази фактическа обстановка отхвърлянето на иска за отмяна на дарението на основание чл.227, ал.1, б. „в” от ЗЗД съответства на задължителната съдебна практика на ВКС, съдържаща се в решение № 526 от 3.2.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г. на ІV ГО на ВКС. Според отговорите на въпросите, дадени в това решение, липсата на разходи за жилище намалява нуждата от издръжка на дарителя и следва да бъде взета предвид. Трябва да бъде отчетена също даваната от други лица издръжка на дарителя.
Следователно отговорите на поставените от касатора въпроси не биха променили изхода на спора. Първите два въпроса са обусловени от обстоятелството, че на 28.06.2011 г. между ищцата и дъщерята на ответницата К. К. е възникнал скандал, който е дал основание на съда да издаде заповед за отстраняване на К. К. от апартамента, предмет на дарението, както и да я задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищцата. Ответницата обаче не носи отговорност за действията на своята пълнолетна дъщеря, а тези еднократни действия нямат отношение към спорните по делото факти-нуждата от издръжка на касатора и нейното предоставяне от ответницата. Останалите въпроси произтичат от неправилното отъждествяване от страна на касатора на задължението за издръжка и гледане, произтичащо от договор с такъв предмет, и предоставянето на издръжка от надарения по искане на дарителя при иск за отмяна на дарението. Цитираната от касатора съдебна практика се отнася за същинското задължение за издръжка и гледане, произтичащо от такъв договор, поради което не касае настоящия спор. Отказът да се даде издръжка при наличие на дарение не се разглежда като неизпълнение на същинско договорно задължение, а като форма на непризнателност, налагаща отмяна на дарението. Ето защо предоставянето на издръжка от надарения при поискване от страна на дарителя не може да се преценява със същите критерии за пълно и точно изпълнение, както в случаите на договор за издръжка и гледане.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване не трябва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 240 от 1.6.2012 г., постановено по гр.д. № 86 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: