4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1168
гр.София, 08.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4424 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. А. С. срещу решение № 1439 от 27.2.2015 г., постановено по в. гр. д. № 17310 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „В” въззивен състав, с което е потвърдено решение № І-38 от 17.7.2013 г. по гр. д. № 17627 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 38 състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу А. А. П. искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за връщане на дадена в заем сума от 5 000 евро и за заплащане на 391,20 лв. неустойка за забава за периода от 1.4.2012 г. до 10.04.2012 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т. 3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустими ли са свидетелски показания за установяване на действителното основание за извършен банков превод, при положение че токова основание не е конкретно посочено в превода? Даденият отговор на този въпрос от въззивния съд противоречи на решение № 190/2013 г. по т. д. № 483/2012 г. на Първо Т. О. на ВКС.
2. При уговорка в договор за заем падежът да бъде в определен период след сключването му, следва ли във всички случаи да се приеме, че плащане от заемополучателя на сума, равна по размер на заемната, извършено в деня на сключване на договора за заем, несъмнено е връщане на този заем и не може да се приеме плащане на друго основание?
Ответницата по касационната жалба А. А. П. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е предявил срещу А. А. П. искове за връщане на заем и за заплащане на неустойка за забава, позовавайки се на договор за заем от 9.9.2011 г. В отговора на исковата молба ответницата е заявила, че договорът за заем на 5 000 евро е сключен за уравнение на дела на ищеца по договор за делба на недвижими имоти и веднага след подписване на договорите на същата дата е издължила тази сума на ищеца с банков превод. За установяване на обстоятелството, че не е получила пари по договор за заем, е поискала да бъде разпитан един свидетел. Ищецът на свой ред е репликирал, че сумата за уравнение на дела му е не 5 000, а 10 000 евро и след като по банков път ответницата му е изплатила половината от дължимата сума, за остатъка е бил подписан договор за заем. За установяване на уговорката между страните относно размера на уравняването и начина на изплащането му е пожелал изслушване на един свидетел. В публичното съдебно заседание на 8.02.2013 г. първоинстанционният съд е допуснал поисканите от страните свидетелски показания. Съпругата на ищеца е заявила, че уговорката между страните е включвала заплащане на 10 000 евро за уравнение на дяловете при делбата, от които ответницата е издължила половината сума. Синът на ответницата от своя страна е описал последователността на действията на страните. Първо са били подписани договорите, след което са посетили банката, в която ответницата е превела сумата от 5 000 евро на ищеца.
При тези данни по делото въззивният съд е счел, че привидността на договора за заем не е доказана, тъй като за установяването на тази привидност посредством свидетелски показания ищецът не е дал изричното си съгласие и липсва също начало на писмено доказателство. Приел е, че ответницата е погасила задължението си по договора за заем още на същия ден посредством банковия превод, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете.
С оглед тези мотиви на обжалваното решение първият въпрос на касатора не е относим към спора. Касаторът е поискал и съответно доведеният от него свидетел е бил разпитан относно съдържанието на прикритите уговорки между страните-относно размера на сумата за уравнение на дяловете и начина на изплащането и, а не за основанието за плащане, посочено в банковия превод. Цитираното от касатора съдебно решение също по никакъв начин не касае настоящия случай. В това решение е прието, че свидетелски показания по писмен договор за заем за потребление за установяване на обстоятелства, относими към погасяване на задължението, са допустими при наличието на писмен документ, съдържащ изявление на кредитора за окончателно погасяване на парично задължение, и то само ако със свидетелите се цели доказване на факти извън удостоверените в документа, като например обстоятелства при съставянето му, времето или мястото на издаването му. В случая касаторът не е искал разпит на свидетел за установяване на обстоятелствата, относими към погасяване на задължението. Той е пожелал да установи клаузи на едно прикрито съглашение с помощта на свидетелски показания, което е допустимо само в хипотезата на чл.165, ал.2 от ГПК, която обаче в случая не е била осъществена, тъй като по делото няма т.нар начало на писмено доказателство. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Вторият въпрос на касатора е мотивиран от тезата му, че е житейски неправдоподобно длъжникът да заплати веднага задължението си за заем, след като в договора е предвидено това да стане след изтичане на определено време. Даденият от въззивния съд отговор на този въпрос обаче съответства на ясната и ненуждаеща се от тълкуване разпоредба на чл.70, ал.2 от ЗЗД, според която длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно. Изплащането на сумата на датата, на която са сключени двата договора между страните, би имало значението, което му придава касаторът само ако той беше установил с допустими доказателствени средства наличието на прикрито съглашение за уравняване на дяловете посредством сумата от 10 000 евро, което не е сторил. Следователно и по този въпрос касационно обжалване на решението на Софийския градски съд може да бъде допуснато.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1439 от 27.2.2015 г., постановено по в. гр. д. № 17310 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „В” въззивен състав, с което е потвърдено решение № І-38 от 17.7.2013 г. по гр. д. № 17627 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 38 състав, за отхвърляне на предявените от Й. А. С. срещу А. А. П. искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за връщане на дадена в заем сума от 5 000 евро и за заплащане на 391,20 лв. неустойка за забава за периода от 1.4.2012 г. до 10.04.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: