3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1484
гр.София, 21.12.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 993 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Х. срещу решение № 1086 от 25.06.2012 г., постановено по в. гр.д. № 1392 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 124 от 22.03.2012 г. по бр.д. № 1714 по описа за 2011 г. на Карловския районен съд в частта относно ползването на семейното жилище и е постановено друго, с което ползването на жилището е предоставено на А. В. Х..
Касаторът Ц. Н. Х. твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Въпросите от процесуален характер, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са следните:
1.Следва ли съдът в решението си да индивидуализира семейното жилище?
2.Следва ли съдът изрично да изключи от обсега на ползване на семейното жилище помещението, което се ползва от други лица?
3. При доказана взаимна вина за разстройство на брака, еднаква жилищна нужда и влошено здравословно състояние и на двете страни, кои са другите обстоятелства, въз основа на които съдът да предостави семейното жилище?
4.При влошено здравословно състояние и на двете страни от значение ли е видът и степента на заболяването при решаване на въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище?
Касаторът счита също, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства в нарушение на чл.235 от ГПК, което според него представлява основание за допускане на касационното обжалване по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Моли настоящата инстанция да допусне касационното обжалване по поставените от него въпроси.
Ответницата по жалбата А. В. Х. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за заплащане на 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В бракоразводното производство и двете страни са предявили претенции за възлагане ползването на семейното жилище, което е представлявало съпружеска имуществена общност. Тъй като децата на бившите съпрузи са навършили пълнолетие и вината за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, първоинстанционният съд е предоставил семейното жилище на касатора, изхождайки от по-тежкото му здравословно състояние. Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в тази част и е предоставил семейното жилище за ползване на бившата съпруга. Неговите съображения са, че и двете страни страдат от заболявания, водещи до трайно намалена трудоспособност и жилищна нужда, но бившият съпруг с характера, поведението и агресията си носи по-голяма вина за разстройството на брака. Следователно, при липсата на ненавършили пълнолетие деца, с чиито интереси да се съобразява, при здравословно състояние, еднакво обуславящо жилищната нужда на страните, въззивният съд се е съобразил с предвидения в чл.107, ал.1 от СК/1985 г./ критерий за предоставяне на семейното жилище-вина за разстройството на брака, поради което единственият въпрос, който в случая е решаващ за изхода на делото, е този за по-високата степен на вината на една от страните. Ето защо формулираните от касатора въпроси не са от значение за изхода на делото и не могат да обосноват допускане на касационното обжалване. Въпросите относно индивидуализацията на семейното жилище и наличието на стая, която се ползва от друго лице, биха възникнали при изпълнението на обжалваното решение и могат да се разрешат в производство по неговото допълване и тълкуване, но не се отразяват на крайния изход на спора на кого жилището следва да бъде предоставено за ползване. Въпросът кои са другите обстоятелства, които са от значение за предоставяне ползването на семейното жилище не е относим в случая към делото, тъй като и двете страни не са изтъкнали никакви други обстоятелства, освен здравословното си състояние и вината за разстройството на брака. Преценката чие здравословно състояние е влошено в по-голяма степен също не е обусловила изхода на делото, тъй като въззивният съд е не е извършвал такова сравнение, а се е позовал на по-голямата степен на вина на съпруга за разстройството на брака. Поставеният от касатора въпрос дали въззивният съд е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства съобразно чл.235 от ГПК и в съответствие с практиката на ВКС винаги обуславя правилността на решението. Материалноправният или процесуалноправният въпрос за допускане на касационното обжалване обаче трябва да е различен, а не да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждането на събраните по делото доказателства/ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо по този въпрос касационно обжалване също не може да бъде допуснато.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване не трябва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1086 от 25.06.2012 г., постановено по в. гр.д. № 1392 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. Н. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], област Пловдивска, [улица], да заплати на А. В. Х., ЕГН [ЕГН], сумата 300/триста/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: