4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
гр.София, 01.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 7310 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2425 от 03.04.2013 г., постановено по в.гр. д. № 1821 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав, с което е отменено решение № ІІ-56-211 от 10.12.2012 г. по гр. д. № 55545 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 56 състав, за отхвърляне на предявените от И. В. Х. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението и, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 8 985 лв. обезщетение за оставането и без работа за времето от 13.10.2011 г. до 13.4.2012 г., като е постановено друго решение, с което тези искове са уважени.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Добавянето на несъществени функции и отговорности към длъжностната характеристика, без да има детайлизиране на основните функции и задължения и/или разширяването им чрез добавянето на нови трудови функции и задължения, при запазване на наименованието на длъжността, нейната йерархическа подчиненост и взаимовръзка с останалите длъжности и при липса на ново щатно разписание, води ли до създаването на нова длъжност?
2. При преценка за законосъобразността на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 от КТ трябва ли да се изследват обстоятелствата и причините, довели до промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността, или трябва да се изследва наличието на такова образование към датата на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор?
3. При промяна на професионалните изисквания към дадена трудова функция има ли право работодателят да промени и изискванията за образование при заемането на съществуващата длъжност?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси.
Ответницата по жалбата И. Х. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата И. Х. е работила по силата на трудово правоотношение като счетоводител и е била уволнена на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ-поради промяна в образователните изисквания за заемане на длъжността, тъй като работодателят е приел, че е необходимо висше икономическо образование. В исковата молба тя е оспорила, че е извършено изменение в образователните изисквания и е заявила, че действителната причина за уволнението и е желанието на ръководството да формира по-млад управленски екип, което представлява дискриминация по възрастов критерий. В отговора на исковата молба работодателят е посочил, че новата длъжностна характеристика, с която е извършено изменението, е съставена на 27.09.2011 г. и е връчена при отказ, удостоверен от подписите на двама свидетели. Поискал е разпит на тези свидетели, за да установи връчването на новата длъжностна характеристика. Към отговора обаче не е представена новата длъжностна характеристика, а само два екземпляра от старата/стр.41 и 44 по описа на СРС/. Двамата свидетели на работодателя, които е следвало да установят единствено връчването на заповедта, са заявили, че е имало нова характеристика, с която са въведени допълнително контролни функции за длъжността. При тези данни въззивният съд правилно е констатирал, че работодателят не е доказал извършването на промяна в образователните изисквания за длъжността преди уволнението посредством връчена на ищцата нова длъжностна характеристика. Този съд е възприел като достоверни показанията на свидетелката В. и въз основа на тях е счел, че работодателят е злоупотребил с правото си за уволнение с цел да събере по-млад ръководен екип. По тези две основни съображения съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно. Като евентуален, допълнителен довод в мотивите е посочено, че ако се приемат за достоверни свидетелските показания, тогава би имало промени в характера на трудовите функции, което би представлявало друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение-съкращение в щата. Посредством първия формулиран въпрос касаторът цели да обори този допълнителен довод на съда. Според него са били променени несъществени изисквания, което не води до създаване на нова длъжност. Питането обаче засяга само допълнителните, а не главните съображения за уважаване на исковете, поради което допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по този въпрос не би променило изхода на спора.
Няма противоречие между практиката на ВКС и обжалваното решение по втория и третия въпрос на касатора, тъй като съдът не е заместил работодателската преценка за необходимостта за завишаване на образователните изисквания за длъжността, нито е отрекъл правото му да променя тези изисквания. Решаващите мотиви на въззивния съд са били други. На първо място съдът е констатирал, че няма нова длъжностна характеристика, поради което не е установена промяна в изискванията за заемане на длъжността. На второ място съдът е приел за установено наличието на посочения в исковата молба конкретен факт, който води до заключението за злоупотреба с право. Преценката на съда не противоречи, а съответства на практиката на ВКС, според която работодателят е длъжен да спазва принципа за добросъвестно упражняване на правата при уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Когато работникът или служителят изложи в исковата молба конкретни факти, от които може да се направи извод за такава злоупотреба, съдът е длъжен да се произнесе дали при уволнението работодателят е действал добросъвестно, или в противоречие с чл.8, ал.1 от КТ/решение № 239 от 21.5.2012 г. по гр. д. № 799/2011 г. на ІV ГО на ВКС, определение № 1551 от 12.12.2011 г. по гр. д. № 576/2011 г. на ІV ГО на ВКС, определение № 1051 от 29.09.2011 г. по гр. д. № 444/2011 г. на ІІІ ГО, решение № 173 от 8.4.2011 г. по гр. д. № 686/2010 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 561 от 4.10.2010 г. по гр. д. №1962/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2425 от 03.04.2013 г., постановено по в.гр. д. № 1821 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: