4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
гр.София, 05.10.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2550 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. срещу решение № 19533 от 29.12.2014 г., постановено по гр. д. № 9844 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV „Д” състав, с което е потвърдено решение № ІІ-57-187 от 18.09.2012 г. по гр. д. № 33031 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, 57 състав, за отхвърляне на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, предявени от касатора против [фирма] и евентуално срещу [фирма]-Бизнесцентър Пловдив, за отмяна на уволнението и поради липса на качества, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 4 275,84 лв. обезщетение за оставането и без работа.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.Какви са правомощията на въззивния съд, следва ли въззивната инстанция да изложи свои собствени мотиви и да подложи на самостоятелна преценка всички доказателства и доводи на страните?
2. При предявяване на иск срещу двама ответници при условията на евентуалност и ако евентуалният ответник не е представил отговор на исковата молба и не е ангажирал доказателства по делото, следва ли съдът да приложи последиците по чл.133 от ГПК спрямо бездействалия ответник? Трябва ли съдът да цени доказателствата, ангажирани от ненадлежния ответник?
3. Постигнато ли е изискването за мотивиране на заповедта за уволнение, когато са посочени общо липсващите качества, без да са формулирани обстоятелствата, въз основа на които работодателят е достигнал до този извод? Може ли да се счете за мотивирана заповед, която препраща към друг документ, който не е доведен до знанието на уволнения работник? Следва ли съдът да разглежда обстоятелства, които не сочат на липса на качества, а на нарушения на трудовата дисциплина?
Ответниците по жалбата [фирма] и Бизнесцентър Пловдив считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорват жалбата и по същество. Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът Д. П. е работила като кредитен администратор в Бизнес център Пловдив на [фирма], когато със заповед, връчена на 24.06.2011 г. е била уволнена поради липса на качества. В заповедта е посочено, че на служителката и липсват инициативност и интерес при изпълнение на поставените задачи, активна позиция и желание за личностно развитие. Служителката е неспособна да работи ефективно в екип, липсват и качества за активна и положителна вътрешна комуникация, няма подход за решаване на проблеми в екипа с останалите служители, не обслужва активно и съобразно стандартите на банката клиенти, не желае да осъществява инцидентно възложена работа, не познава в достатъчна степен, не тълкува правилно и не спазва утвърдените в банката вътрешни правила и процедури. В уволнителната заповед работодателят е препратил към докладна от 21.06.2011 г. на мениджъра на бизнес центъра, който е бил разпитан като свидетел и е потвърдил съдържанието на докладната.
За да остави в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на касатора по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, въззивният съд е констатирал, че уволнителната заповед е мотивирана, липсата на качества е установена посредством разпитаните по делото свидетели и приетата счетоводна експертиза, като не се касае за виновно поведение на ищцата, а за обективно състояние. По този начин въззивният съд е изложил свои собствени мотиви, произнесъл се е по съществените и относими към спора доводи на страните и е упражнил правото си да кредитира свидетелските показания. Следователно по първия въпрос на касатора въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Вторият въпрос на касатора се отнася до процесуалното поведение на първия ответник, който е самостоятелно поделение и работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ. Според касатора е налице процесуално бездействие на този ответник, което обуславя уважаването на исковете спрямо него съобразно чл.133 от ГПК. По този въпрос обжалваното решение също не противоречи, а отговаря на практиката на ВКС, отразена в решения № 310 от 15.06.2012 г. по гр. д. № 458/2010 г., № 325 от 22.07.2011 г. по гр.д. № 954/2010 г. и № 203 от 4.07.2011 г. по гр. д. №177/2010 г. на ІV Г.О. на ВКС, според която наличието на самостоятелно поделение не дерогира правомощията на юридическото лице, което също има възможността да извършва действия, свързани с трудовите правоотношения на работниците и служителите в поделението. В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че отговорът на банката и ангажираните от нея доказателства представляват процесуални действия от името на поделението, поради което е отхвърлил исковете и спрямо Бизнесцентъра в Пловдив.
Няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС и по третия въпрос на касатора. В уволнителната заповед се съдържа достатъчна конкретизация на липсващите според работодателя качества на служителката. В този случай не е необходимо служителката предварително да е запозната със съдържанието на докладната записка, достатъчно е работодателят в хода на делото да докаже липсата на качества. В този смисъл е и цитираното от касатора решение № 54 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 865/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, което се отнася до случай, при който обстоятелствата, установяващи липсата на качества са станали достояние на работника в хода на делото от разпита на свидетелите. Правото на защита на работника или служителя не е накърнено, тъй като той узнава твърденията на работодателя относно липсващите качества още с уволнителната заповед и може да ангажира съответните доказателства. Съотношението между основанията за дисциплинарно уволнение и уволнение поради липса на качества е изяснено в редица решения на ВКС- № 120 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 5128/2013 г. на ІV Г.О., № 252 от 4.10.2012 г. по гр. д. № 1599/2011 г. на ІІІ Г.О., № 421 от 2.04.2013 г. по гр.д. № 49/2012 г. на ІV Г.О., № 101 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 4035/2008 г. на ІV Г.О., № 420 от 8.01.2013 г. по гр.д. № 1014/2011 г. на ІV Г.О., № 564 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1774/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС. От тези решения става ясно, че посочването на лошо или неефективно изпълнение на трудовите задължения в уволнителната заповед не е достатъчно да се приеме наличието на основание за дисциплинарно уволнение, а не на липса на качества и поради това заповедта да се обяви за незаконосъобразна. Неизпълнението на трудовите задължения може да се дължи както на виновно поведение, така и на трайно и обективно състояние на липса на опит, умения, знание и други подобни, което е основанието по чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Настоящият случай попада във втората хипотеза, поради което и по третия въпрос няма основание за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на [фирма] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 396,94 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19533 от 29.12.2014 г., постановено по гр. д. № 9844 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV „Д” състав.
ОСЪЖДА Д. П. П.-ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма],[ЕИК], сумата 396,94/триста деветдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: