3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1149
гр.София, 10.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4175 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. а. п. срещу решение № 864 от 7.05.2014 г., постановено по гр. д. № 4548 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което е отменено решение от 11.07.2013 г. по гр. д. № 13816 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, І ГО, 13 състав, за отхвърляне на предявения от Д. Б. А. срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за сумата над 6 000 лв. до 12 000 лв., тази разлика е присъдена на ищеца и решението е потвърдено в частта, с която П. е осъдена да му заплати 6 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
2. Обжалваното решение противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
3. Решението противоречи на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
4. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата Д. Б. А. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
П. на Р. Б. е повдигнала и поддържала в продължение на осем години срещу ищеца Д. Б. А. обвинение за извършването на престъпление по чл.354, ал.2, т.1,2, във връзка с ал.1, предл.3, 5 6 и 7 от НК-участие в организирана престъпна група за системно производство и продажба на наркотици, за което той е оправдан с влязла в сила присъда. В продължение на 10 месеца той е бил задържан под стража като мярка за неотклонение и му е било забранено да напуска страната. За причинените от наказателното преследване неимуществени вреди Софийският градски съд му е присъдил обезщетение в размер на 6 000 лв. , а Софийският апелативен съд го е увеличил с още 6 000 лв. В мотивите си този съд е взел предвид тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство и неблагоприятните последици от мерките за неотклонение. Така постановеното решение на въззивния съд не противоречи, а съответства на цитираната от касатора задължителна практика на ВКС. Спазени са указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания. Няма противоречие между обжалваното решение и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, според която държавата се освобождава от отговорността за вреди само ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. В случая незаконосъобразните действия на прокуратурата и най-вече тяхната продължителност, са допринесли за причинените на ищците неимуществени вреди. Цитираната от касатора т.11 на същото тълкувателно решение няма отношение към случая, тъй като касае хипотезите на частично, а не на пълно оправдаване. Въззивният съд не е допуснал нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, понеже е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, за да достигне до правните изводи по съществото на спора, включително и за наличието на причинна връзка между обвинението и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Няма основание да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- поради противоречие между обжалваното решение и други съдебни решения, постановени по аналогични случаи по отношение размера на неимуществените вреди. Определянето на размера на неимуществените вреди зависи не само от въздействието на наказателното производство, но и от характера и особеностите на засегнатата личност, поради което едни и същи обстоятелства могат да повлияят по различен начин на пострадалите. Затова присъждането на по-високо по размер обезщетение за вреди, причинени от наказателно производство за един и същ вид престъпление и с една и съща продължителност на различни лица се дължи на възприетата от съдилищата фактическа обстановка по отношение на въздействието на наказателното преследване върху пострадалия и не води до извода, че е налице противоречива съдебна практика по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Нещо повече-в конкретния случай представените от касатора съдебни решения дори не противоречат на обжалваното решение по отношение на размера на вредите с оглед продължителността на наказателното преследване и тежестта на престъплението. В решение № 3 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 637/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС е определен размер от 30 000 лв. за наказателно производство, продължило 9 години. С решение № 59 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. е присъдено обезщетение от 2 000 лв., но за повдигнато обвинение в леко престъпление, по което наказателно производство е траяло само година и осем месеца.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 864 от 7.05.2014 г., постановено по гр. д. № 4548 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: