3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
гр.София, 27.05.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1274 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. П. срещу решение № 2077 от 22.10.2013 г., постановено по в. гр.д. № 2268 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, в частта, с която е отменено решение № 2542 от 27.05.2013 г. по гр. д. №11816 по описа за 2012 г. на Варненския районен съд, 31 състав, за признаване дължимостта на сумата от 5 870,72 лв., представляваща незаплатена електроенергия за периода от 30.04.2009 г. до 14.03.2012 г. и сумата от 804,12 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, като е постановено друго решение, с което тези искове, предявени от [фирма] срещу Н. С. П., са уважени.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
След като ползвателят на електроенергия е прехвърлил собствеността върху имота, дължи ли заплащане на изразходваната енергия след прехвърлянето заради това, че не е изпълнил задължението си да уведоми в писмена форма доставчика на електроенергията за настъпилата промяна в собствеността?
Твърди, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение от 1.12.2011 г. по в.т.д. 1199 по описа за 2011 г. на Варненския окръжен съд, Търговско отделение. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по поставения въпрос.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 700 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е абонат на [фирма] за доставка на електроенергия на ап. № 6, находящ се в [населено място], [улица], бл.10. Срещу предявените искове за установяване дължимостта на цената на доставената му електроенергия за времето от 31.03.2008 г.-14.03.2012 г. и мораторната лихва върху тази цена той е възразил, че е продал апартамента преди исковия период. На свой ред дружеството е репликирало, че касаторът не е уведомил за прехвърлянето на собствеността върху апартамента, поради което върху него продължава да тежи задължението за заплащане на доставената електроенергия. Варненският районен съд е отхвърлил исковете, приемайки, че заплащане на електроенергията дължи новият собственик, а касаторът може да отговаря само за неизпълнението на задължението си да уведоми дружеството, но иск на това основание не е бил предявен. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е уважил исковете за непогасените по давност вземания по съображение, че касаторът не е изпълнил задължението си по чл.17, ал.1, т.4 от Общите условия да съобщи за промяната в собствеността. С оглед възражението на касатора поставеният въпрос е от решаващо значение за изхода на спора, но отговорът на този въпрос, даден от въззивния съд, съответства на приложимите правни норми, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката отношенията между страните се уреждат от публично известни общи условия. В случая съгласно чл19 от Общите условия отношенията между страните са безсрочни и абонатът може да се освободи от задълженията си като прекрати електроснабдяването по реда на чл.24 от Общите условия, уведомявайки електроснабдителното предприятие, или като прехвърли правоотношението на новия собственик, пак със съгласието на предприятието/ чл.102 от ЗЗД/. В случая касаторът не е се е възползвал от тези възможности и не е прекратил правоотношението, поради което дължи заплащане на електроенергията и след прехвърляне на собствеността. Няма данни представеното от касатора друго решение на Варненския окръжен съд в обратния смисъл да е влязло в сила, поради което не се установява наличието на противоречива съдебна практика по поставения от касатора въпрос и касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на [фирма] 700 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2077 от 22.10.2013 г., постановено по в. гр.д. № 2268 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, в частта, с която е отменено решение № 2542 от 27.05.2013 г. по гр. д. № 11816 по описа за 2012 г. на Варненския районен съд, 31 състав, за признаване дължимостта на сумата от 5 870,72 лв., представляваща незаплатена електроенергия за периода от 30.04.2009 г. до 14.03.2012 г. и сумата от 804,12 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, като е постановено друго решение, с което тези искове, предявени от [фирма] срещу Н. С. П., са уважени.
ОСЪЖДА Н. С. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 700/седемстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: