3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
гр.София, 24.09.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2739 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. Г. срещу решение № 1 от 3.01.2014 г., постановено по в. гр.д. № 1149 по описа за 2013 г. на Плевенския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което е обезсилено на основание чл.270, ал.3 от ГПК допълнителното решение № 1445 от 11.09.2013 г. по гр.д. № 4413 по описа за 2011 г. на Плевенския районен съд и е прекратено производството по молбата на касатора за допълване на решението.
Касаторът П. П. Г. твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Алтернативни ли са сроковете, предвидени в чл.250, ал.1 от ГПК по отношение на допълването на съдебно решение, молбата за допълването на което касае искане, предявено за разрешаване пред същия съд, но той е пропуснал да се произнесе по него, или сроковете зависят от инстанционността на решението по спора?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд по поставения въпрос.
Ответникът по жалбата С. у. „Г. Б.”-П. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Правда Г. е завела срещу С. у. „Г. Б.”-П. искове с правно основание чл.344, ал.1, ал.2 и ал.3 от КТ, които са били уважени изцяло с решение на Плевенския окръжен съд, влязло в сила на 14.06.2013 г., когато това решение е потвърдено с решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 680 по описа за 2012 г. на ІV ГО на ВКС. Плевенският районен съд обаче е пропуснал да се произнесе по искането на ищцата да и се присъди законната лихва върху обезщетението за оставането и без работа от момента на завеждане на исковата молба. Първоинстанционното решение е връчено на ищцата на 3 октомври 2011 г./стр.54 по описа на ПРС/, а молбата за допълване на решението с присъждане на лихва върху обезщетението по чл.344, ал.3 от КТ е подадена на 11.07.2013 г. Първоинстанционният съд е приел, че срокът по чл.250, ал.1 от ГПК започва да тече от момента на влизане на решението на въззивния съд в сила-когато ВКС го е потвърдил, поради което е разгледал и уважил молбата за допълване на решението, присъждайки законната лихва върху обезщетението от момента на завеждане на исковата молба. Въззивният съд е счел, че едномесечният срок за подаване на молба за допълване на решението започва да тече от връчване на първоинстанционното решение, поради което молбата е просрочена и е недопустима. Затова е обезсилил първоинстанционното решение, с което молбата за допълване е била уважена и е прекратил производството по тази молба. При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора дали молбата за допълване на решението е просрочена. Ако се възприеме разбирането на касатора, че срокът по чл.250, ал.1 от ГПК започва да тече от съобщаване на решението или от влизането му в сила, молбата за допълване би била в срок. Това тълкуване на касатора обаче е погрешно и противоречи както на правната теория/ ”Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание от 212 г., Ж. С., А.М., О. С., В. П., Р. И., стр.517/, така и на трайната и непротиворечива практика на ВКС/ определение № 11 от 9.01.2012 г. по ч. гр. д. № 411/2011 г. на І ГО, определение № 593 от 15.10.2012 г. по ч. т. д. № 533/2012 г. на І ТО, определение № 79 от 23.02.2009 г. по ч. гр. д. №60/2009 г на ІІ ГО на ВКС и др./. Според възприетата теория и практика в чл.250, ал.1 от ГПК не се уреждат два алтернативни момента, от които започва да тече срокът за подаване на молбата за допълване на решението, а различен начален момент при подаване на молба за допълване на обжалваемо и на необжалваемо решение. Когато се иска допълване на обжалваемо решение, срокът започва да тече от датата на връчване на решението на страната, а когато непълното решение е необжалваемо, срокът тече от влизането му в сила. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд, поради което неговото решение съответства на приложимата съдебна практика и не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 3.01.2014 г., постановено по в. гр.д. № 1149 по описа за 2013 г. на Плевенския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което е обезсилено на основание чл.270, ал.3 от ГПК допълнителното решение № 1445 от 11.09.2013 г. по гр.д. № 4413 по описа за 2011 г. на Плевенския районен съд и е прекратено производството по молбата на П. П. Г. за допълване на решението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: