3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1091
гр.София, 22.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3762 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. С. срещу решение № 8232 от 6.12.2013 г., постановено по гр. д. № 13311 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГК, І брачен въззивен състав, с което е потвърдено решение № ІІІ-83-105 от 29.05.2012 г. по гр. д. № 1197 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 83 състав, в частите, с които упражняването на родителските права по отношение на детето Г. М. С. са предоставени на майката К. Н. К.-С. и М. А. С. е осъден да заплаща 100 лв. месечна издръжка на малолетното дете.
Касаторът М. С. твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните два въпроса:
1. Как следва да процедира въззивният съд, когато правните му изводи съвпадат с тези на първата инстанция? В противоречие с т.19 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя и събраните нови доказателства.
2. За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 7 от 1965 г. и ТР № 1/2001 г. на ОСГК.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата К. Н. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Софийския градски съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
От брака между Койка Н. К. и М. А. С., сключен на 1.09.2007 г., е родено на 1.09.2008 г. момчето Г. М. С.. Майката е напуснала семейното жилище в [населено място] в началото на 2010 г. и оттогава до юли 2010 г. детето е живяло в провинцията при баба си по майчина линия. През юли 2010 г. бащата е взел детето при себе си в [населено място], а майката за периода от 2010 г. до 2012 г. е живяла и работила в чужбина. След завръщането си в България тя е завела искова молба за прекратяване на брака с развод, като е поискала да и бъдат предоставени родителските права. Софийският районен съд е констатирал, че и двамата родители имат нужните качества и родителски капацитет, но с оглед ниската възраст на детето, която изисква преимуществено майчини грижи, е възложил упражняването на родителските права на К. К.. Във въззивната си жалба М. С. е посочил, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви, не е отчел укоримото поведение на майката, не е взел предвид обстоятелствата, че детето е момче, което е живяло преимуществено в [населено място] и е свикнало с тази среда, че битовите условия при него са по-добри.
В отговор на оплакванията въззивният съд подробно е обсъдил действията на майката и е приел, че няма данни нейното поведение да застрашава живота и здравето на детето. Констатирал е, че работата на майката в чужбина не е провинение, тъй като тя е оставила детето на грижите на своите родители и е изпращала средства за неговата издръжка. Счел е, че полът на детето не може да бъде водещо обстоятелство при определяне на мерките за упражняването на родителските права, а условията за живот на детето при майката са също толкова добри като тези при бащата. Следователно в този случай въззивният съд не се е възползвал от предоставената в чл.272 от ГПК възможност само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, а е изложил и свои собствени съображения. В решението си въззивният съд е обсъдил всички съществени и относими към спора доводи на страната и приетите по делото доказателства. Затова няма противоречие на обжалваното решение с т.19 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 7 от 1965 г. и ТР № 1/2001 г. на ОСГК, както твърди касаторът. Ето защо не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените от касатора въпроси.
При този изход на спора касаторът дължи на К. К. 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8232 от 6.12.2013 г., постановено по гр. д. № 13311 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГК, І брачен въззивен състав.
ОСЪЖДА М. А. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на К. Н. К., ЕГН [ЕГН], сумата 500/ петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: