3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр.София, 22.02.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1120 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на E. П. Г. срещу решение от 14.05.2012 г., постановено по гр.д. № 14149 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „А” въззивен състав, с което е потвърдено решение № І-24-12 от 5.5.2011 г., постановено по гр. д. № 23517 по описа за 2009 г. на Софийския районен съд, І ГО, 24 състав, за установяване задължението на Е. П. Г. да заплати на [фирма] сумата 4 040,41 лв., представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода от 18.12.2005 г. до месец април 2008 г. за топлоснабден апартамент 13 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и 1 051,28 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 18.12.2005 г. до 21.11.2008 г., като исковете за дължимост на главницата над 4 040,41 лв. до 6 837,29 лв. и за мораторната лихва над 1 051,28 лв. до 2 477,59 лв. са отхвърлени.
Касаторът Е. П. Г. твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, постановено е в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. По въпросите за наличието на валидни облигационни отношения, за обема и качеството на доставяните количества топлинна енергия и разменената доказателствена тежест въззивното решение противоречи на решение № 230 от 5.3.2012 г. по гр. д. № 1041/2010 г. на ІІ ТО на ВКС.
2. По въпроса кои са годните доказателствени средства за установяване дължимостта на сумите за топлинна енергия е необходимо произнасяне на касационния съд, за да се достигне до точно прилагане на закона. Съдилищата допускат като доказателства единствено издадените от Т. частни документи-фактури, счетоводни записвания и други.
3. Назначаваните от съда вещи лица не извършват проверки на място и не отчитат показателите на общите и индивидуалните топло и водомери, съдилищата допускат към вещите лица въпроси от правен характер.
4. При изготвянето на експертизите вещите лица не извършват проверка на достоверността на посочените от ищеца данни.
5. Съдилищата възприемат изцяло заключенията на експертизите, които са необосновани и непълни, основани на липсата на конкретизирана методика. Въпреки оспорването на представените съобщения към фактури, липсва произнасяне от съда.
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С потвърденото от въззивния съд решение районният съд се е произнесъл с установителен, а не с осъдителен диспозитив, както е било поискано в исковата молба. В този случай решението е непълно, а не недопустимо, поради което няма основание да бъде допуснато касационно обжалване поради недопустимост на обжалваното решение.
Топлофикационното дружество е претендирало с исковата молба заплащане на потребената от ответницата топлинна енергия за притежавания от нея апартамент. В отговора на исковата молба ответницата е възразила, че е абонат на дружеството след исковия период, че част от вземанията са погасени по давност, а за останалия период изчисленията са неточни, тъй като показанията на индивидуалните топломери се разминават с тези, представени в извлеченията на ищеца. Съдилищата са счели, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, поради което възражението и срещу основанието на исковете е прието за несъстоятелно. Срещу този извод в обжалваното решение ответницата не е повдигнала въпрос, по който може да бъде допуснато касационното обжалване. Второто възражение на ищцата за погасяване на вземанията с тригодишна давност е било уважено от съдилищата.Третото възражение, което касае размера на дължимите от нея вземания, е опровергано от приетите по делото основна и повторна съдебно-техническа експертиза. Повторната съдебно-техническа експертиза не е била оспорена от ответницата. Тя не е навела твърдения, че заключението е непълно, необосновано, неясно, или вещото лице не е извършило проверка на място. При така очертания от становищата и възраженията на страните предмет на делото повдигнатите в изложението въпроси не са от значение за изхода на конкретния спор. Тези въпроси са общи, абстрактни и касаторът не е посочил непосредственото им значение за делото. Въпросите за наличието на валидни облигационни отношения, за обема и качеството на доставяните количества топлинна енергия въобще не са станали предмет на делото, тъй като не е имало такива възражения от страна на ответницата в отговора на исковата молба. Тежестта на доказване също не е била разместена от въззивния съд. Обжалваното решение не противоречи, а съответства на решение № 230 от 5.3.2012 г. по гр. д. № 1041/2010 г. на ІІ ТО на ВКС по въпроса за давността, по който това решение е задължително. Въпросът за доказателствената сила на фактурите на топлофикационното дружество, в случая е без значение за спора, тъй като съдът се е позовал на приетите експертизи, а не на фактурите. Срещу констатациите на повторната техническа експертиза ответницата не е предявила възражения, свързани с формулираните по т.4 и т.5 забележки на касатора против приеманите по тези дела експертизи.
В обобщение следва да се посочи, че касаторът не е формулирал необходимите конкретни правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и отговорите на които биха променили изхода на делото. Изложението на касатора представлява обща критика на съдебните решения по този вид дела. Следователно касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.05.2012 г., постановено по гр.д. № 14149 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „А” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: