5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
гр.София, 13.05.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 904 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Й. срещу решение № 753 от 15.11.2013 г., постановено по в. гр.д. № 874 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 1423 от 25.07.2013 г. по гр.д. № 9453 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд, ХІ граждански състав, за отхвърляне на предявените от касатора против ОУ „Х. Б.”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на заповед № РД-01-760 от 29.10.2012 г. на Началника на Регионалния инспекторат по образование за дисциплинарното му уволнение, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 4 733,40 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от уволнението.
Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е изпълнение на процедурата от страна на работодателя по чл.193 от КТ, когато искането за даване на обяснение е изпратено на адрес, на който работодателят знае, че служителят няма да бъде поради отпуск за временна неработоспособност?
2. При връчването на покана за даване на писмени обяснения, при установяване от страна на връчителя, че лицето се намира на друг адрес, има ли задължение връчителят да извърши връчването на узнатия адрес?
3. Какъв е разумният срок за обяснение по чл.193 от КТ?
4. Длъжен ли е работодателят да мотивира искането за издаване на предварително разрешение за уволнение от ТЕЛК и инспекцията по труда?
5. Издаденото решение от ТЕЛК с мнение/становище/ дерогира ли се от последващо преосвидетелстване на лицето с друго експертно решение, в което са посочени нови обстоятелства и различно от първоначално даденото становище?
6. Задължен ли е работодателят да поиска ново становище на ТЕЛК, когато служителят е преосвидетелстван с ново експертно решение?
7. При наличие на ново освидетелстване от ТЕЛК следва ли инспекцията по труда да бъде уведомена за наличието на тези нови обстоятелства?
8. При наличие на две разрешения от инспекцията по труда, издадени на различни основания, задължен ли е работодателят да се позове на последното?
9. Неспазването на предвидените срокове в Наредба № 5 от 1987 г. за произнасяне от страна на ТЕЛК и инспекцията по труда опорочава ли процедурата по издаване на валидно разрешение на работодателя за дисциплинарно уволнение?
10. Противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по въпроса длъжен ли е връчителят да се увери, че на адреса няма лице сред посочените в чл.46, ал.2 от ГПК, преди да пристъпи към залепване на уведомление. В случая касаторът твърди, че на адреса на връчване е живее неговият баща.
11. Противоречие с практиката на ВКС, че работодателят трябва да даде срок за обяснения, съобразен с реалните възможности на служителя.
12. Закрилата за уволнение трябва да бъде дадена за всеки конкретен случай.
13. Наличие на противоречива съдебна практика по въпроса кога се прилага чл.193, ал.3 от КТ.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата ОУ „Х. Б.”-с. К., счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 420 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът, който е бил директор на ОУ „Х. Б.” в [населено място], е бил уволнен дисциплинарно със заповед № РД -01-760 от 29.10.2012 г. след проверка на Регионалния инспекторат по образованието-Р. заради извършени 11 нарушения по издаване на незаконосъобразни заповеди и неосъществяване на контрол при изготвяне на документацията в училището. В исковата молба той е заявил, че от месец април до началото на октомври 2012 г. се е лекувал непрекъснато в болнични заведения, поради което искане за обяснения не е могло да му бъде връчено от работодателя на домашния адрес. Позовал се е на липсата на предварително съгласие на инспекцията по труда за уволнението му, което се е налагало поради неговите заболявания от исхемична болест на сърцето и захарен диабет. Работодателят е възразил, че искането за писмени обяснения е връчено с нотариална покана чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес на касатора в [населено място], [улица]. Според съставения от помощник-нотариуса М. Д. на 17.07.2012 г. протокол и дадените от нея свидетелски показания в публичното съдебно заседание на 20.05.2013 г. касаторът не е намерен на адреса на 27.06.2012 г. и на 2.07.2012 г. Входната врата е била заключена и не е намерено друго лице, което да се съгласи да я получи, затова помощник-нотариусът е залепил уведомление на входната и гаражната врата на дома. Същото уведомление тя е поставила и на работното място на касатора-пред стая, находяща се на втория етаж на училището с надпис „Директор”.
От анализа на болничен лист № 2139615, издаден на 8.6.2012 г. се опровергава твърдението на касатора, че през целия период от април до октомври 2012 г. се е лекувал в болнични заведения. С този болничен лист му е предписано три дни болнично лечение и тридесет дни домашен режим. На 2.7.2012 г., когато помощник-нотариусът е посетил постоянния му адрес, за да му връчи нотариалната покана, касаторът е следвало да се лекува у дома си. Вместо това той се намирал в [населено място] с цел ремонт на автомобил и узнал по телефона при разговора с кмета на селото, че му се искат писмени обяснения от работодателя за извършените дисциплинарни нарушения/показания на свидетелката Д. на стр.73 по описа на Русенския районен съд/.
Работодателят е представил по делото и необходимите предварителни разрешения за уволнението на касатора от инспекцията по труда. С писмо изх. № 02-13-45 от 15.10.2012 г. във връзка с искането за предварително разрешение за уволнение на касатора Регионалният инспекторат-Р. е изпратил на Инспекцията по труда експертно решение № 1798 от 27.08.2012 г. в което наред с диабета е посочена и исхемичната болест на сърцето. Следователно инспекцията по труда е взела предвид и това заболяване, когато е издала две разрешения за прекратяване на трудовото правоотношение –с вх. № 1 -73-43 от 18.10.2012 г. на основание чл.333, ал.1, т.3 от КТ и с вх. № 1-74-79 от 25.10.2012 г. на основание чл.333, ал.1, т.4 от КТ. Следващото експертно решение № 2196 от 10.10.2012 г., на което се позовава касаторът, не променя диагнозата на заболяванията.
При тези данни съдилищата са отхвърлили исковете на касатора за отмяна на дисциплинарното му уволнение, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане 4 733,40 лв. обезщетение за оставането му без работа. Изводът на съдилищата, че работодателят е изпълнил задължението си да поиска обяснения от служителя за извършените дисциплинарни нарушения посредством залепване на нотариалната покана на постоянния и настоящ адрес на касатора съответства на разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ и на задължителната практика на ВКС, отразена в решение № 137 от 2.3.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. на ІV ГО на ВКС, затова не може да бъде допуснато касационно обжалване по тринадесетия въпрос на касатора. Другите поставени от касатора въпроси в тази връзка не кореспондират на установената фактическата обстановка. На датата, на която помощник-нотариусът е посетил домашния адрес на касатора, той не е бил в болнично заведение, а е следвало да се лекува в къщи. Затова работодателят не е могъл да знае, че служителят няма да е на домашния си адрес. Помощник-нотариусът не е нарушил разпоредбата на чл.46, ал.2 от ГПК, тъй като е достатъчно в момента на посещението връчителят да не намери лице, което да получи съобщението/чл.47, ал.1 от ГПК/. От показанията на връчителя става ясно, че касаторът всъщност е узнал от телефонен разговор за искането на работодателя да даде обяснения за дисциплинарните си нарушения, но не се е възползвал от предоставената му възможност. След като служителят не се е опитал да даде обяснения, няма никакво значение дали работодателят му е дал подходящ срок за целта, поради което по третия и единадесетия въпрос касационно обжалване също не може да бъде допуснато.
Дадените от инспекцията по труда предварителни разрешения за уволнението на касатора са две, тъй като той се е ползвал от закрила на две различни основания-чл.333, ал.1, т.3 и т.4 от КТ и затова осмият въпрос на касатора е без значение за спора. Кодексът на труда и Наредба № 5 от 1987 г. за болестите при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ, не съдържат изискване за мотивиране на искането за издаване на предварително разрешение за уволнение. В случая новото решение на ТЕЛК не е добавило ново заболяване, заради което да се иска ново разрешение за уволнение, а седмодневният срок за произнасяне на ТЕЛК и на инспекцията по труда, предвидени в чл.4 и чл.6 от Наредбата, е инструктивен. Следователно отговорите на четвъртия, петия, шестия, седмия, деветия, единадесетия и дванадесетия въпрос на касатора произтичат от правни норми, които не се нуждаят от тълкуване, поради което по тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд.
При този изход на спора касаторът дължи на ОУ „Х. Б.”-с. К., 420 лв. разноски за касационното обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 753 от 15.11.2013 г., постановено по в. гр.д. № 874 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА Й. Г. Й., ЕГН [ЕГН], да заплати на Основно училище „Х. Б.”, [населено място], област Р., 420/четиристотин и двадесет/ лв. разноски за касационното обжалване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: