3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1198
гр.София, 26.10. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 637 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерството на образованието, младежта и науката срещу решение от 6.12.2011 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV „Б” състав, постановено по гр. д. № 8094 по описа за 2011 г., с което е потвърдено решението от 27.12.2010 г. на СРС, 75 състав, постановено по гр. д. № 21633 по описа за 2010 г. за отмяна на уволнението на И. Т. Ч., за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на Министерството на образованието, младежта и науката да и заплати 2 675,94 лв. обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 15.03.2010 г. до 15.09.2010 г.
Касаторът Министерство на образованието, младежта и науката твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Въпросите, по които според него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, са следните: Дали работодателят при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата на единствена длъжност старши специалист, заемана по трудово правоотношение в предстояща за закриване дирекция, трябва да направи подбор между нея и длъжността главен специалист в друга предстояща за закриване дирекция? Сходни ли са двете длъжности предвид длъжностните им характеристики и самото обстоятелство, че длъжностите са в съвсем различни отдели и дирекции, и ако са сходни, това задължава ли работодателя да извърши подбор, или подборът е задължителен само когато съкращаването на щата засяга еднакви длъжности? Счита, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на цитираната в изложението съдебна практика на ВКС.
Ответникът по жалбата И. Чепелева твърди, че не са налице основанията за нейното допускане, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
И. Ч. е заемала по силата на трудово правоотношение длъжността „старши специалист” в дирекция „Учебници, учебни помагала и учебна документация”, когато е била уволнена поради съкращение в щата. Функциите на тази дирекция са преминали в дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието”/чл.41 от Устройствения правилник на Министерството на образованието, младежта и науката, приет с ПМС от 3.02.2010 г. и чл.45 от предишния УПМОН от 27.06.2006 г./отм.//. От тази дирекция се поемат също и функциите на закритата дирекция „Квалификация, кариерно развитие и диференцирано заплащане”/чл.41 от УПМОМН от 2010 г. и чл.44 от УПМОМН от 2006 г./отм./, в която фигурира длъжността „главен специалист”. При съпоставката между длъжностните характеристики не се установява разлика между трудовите задължения на специалистите в предишните дирекции „Учебници, учебни помагала и учебна документация” и „Квалификация, кариерно развитие и диференцирано заплащане” и трудовите задължения на специалиста в новата дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието”. Касае се за функции по движението на документооборота, съхранение на преписките и контрол върху изпълнение на задачите. Разликите между „главен специалист” и „старши специалист” се състоят само в пряката отговорност на главния специалист за действията в изпълнение на длъжността и осигуряване на професионални съвети на младшите специалисти/т.1 и т.2 на чл.8 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията/обнародвана в ДВ, бр.18 от 2004 г./.Следователно в двете предишни дирекции са съществували две сходни длъжности за специалист. При преминаването на функциите на тези две дирекции в дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието” е останала една щатна бройка за длъжността и в този случай е налице съкращение в щата, при който работодателят е бил длъжен да извърши подбор между ищцата Чепелева и заемащия длъжността „главен специалист” в дирекция „Квалификация, кариерно развитие и диференцирано заплащане”. След като такъв подбор не е извършен, уволнението на ищцата е незаконосъобразно, както е приел въззивният съд в обжалваното решение. Поставеният от касатора въпрос дали могат да се сравняват длъжности в различни отдели и дирекции е разрешен в обжалваното решение в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, според която определящо за сходството на длъжностите не е тяхното разположение в различни звена, а естеството на техните трудови функции. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г. на ГК, ІV ГО на ВКС. Подборът следва да се извърши не само между еднакви, но и между сходни длъжности/ решение № 603 от 12.04.2006 г. на ІІІ ГО на ВКС, определения № 899 от 2012 г, № 52 от 2011 г. на ІV ГО на ВКС и много други, включително в мотивите на ТР № 3 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/. Когато се установи, че не се касае за съкращаване на една единствена длъжност, подборът е задължителен. Приложената към изложението съдебна практика не е относима към случая, тъй като касае точно обратния случай, при който се съкращава единствена щатна бройка и подборът не е задължителен. Ето защо следва да се приеме, че по поставените от касатора въпроси обжалваното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и въззивният съд е приложил точно относимите за случая правни норми, поради което не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 6.12.2011 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV „Б” състав, постановено по гр. д. № 8094 по описа за 2011 г., с което е потвърдено решението от 27.12.2010 г. на СРС, 75 състав, постановено по гр. д. № 21633 по описа за 2010 г. за отмяна на уволнението на И. Т. Ч., за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на Министерството на образованието, младежта и науката да и заплати 2 675,94 лв. обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 15.03.2010 г. до 15.09.2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: