4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр.София, 02.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1459 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. А. срещу решение № 251 от 6 юли 2012 г., постановено по в. гр. д. № 547 по описа за 2012 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 175 от 11.04.2012 г. по гр. д. № 108 по описа за 2012 г. на Пернишкия районен съд за отхвърляне исковете на касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ срещу [община] за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 50 от 10.11.2011 г. на Кмета на [община], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 4 212 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 14.11.2011 г. до 14.05.2012 г.
Касаторът твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС, според която разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ съдържа два алтернативни състава и за законното прекратяване на трудовия договор на това основание е необходимо работодателят да посочи в заповедта за уволнение кое от двете основания е причина за прекратяване на трудовото правоотношение. Поставя следните въпроси, които според него са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1.Дали въвеждането на изискването за определена специалност е характеристика на образование или на професионална квалификация на работника или служителя?
2. Въвеждането на изискване за определена специалност, при положение че няма промяна в изискването за степен и вид на завършеното образование за заемането на съответната длъжност, достатъчно основание ли е за прекратяване на трудовия договор на някое от основанията по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, когато работникът или служителят притежава изискваните степен и вид на образованието, но не и нужната специалност?
3. При липса на пълна конкретизация в заповедта на работодателя на точното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по т.6 на чл.328, ал.1 от КТ допустимо ли е тази непълнота да се санира чрез извеждане на точното основание от обстоятелствената част, с която работодателят мотивира заповедта си?
4. Допустимо ли е работодателят да конкретизира или допълва основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ в отговора на исковата молба при липса на пълна конкретизация в заповедта на работодателя?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [община] счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Д. А. е работила на длъжността финансов контрольор в [община], когато е била уволнена със заповед № 50 от 10.11.2011 г. поради липса на необходимото образование съгласно изискванията на утвърдената длъжностна характеристика от същата дата, която и е била връчена. Според старата длъжностна характеристика от януари 2008 г. за заемане на длъжността се е изисквало висше образование с образователна степен магистър. С новата длъжностна характеристика вече е необходимо висше икономическо образование със степен магистър и специалност финансов контрол, финанси и стопанско управление, а ищцата притежава висше образование със специалност счетоводство и контрол. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че се касае за промяна в образователните изисквания, а според касатора става въпрос за промяна в изискванията за професионална квалификация. Понеже в заповедта това основание не е посочено, а в т.6 на ал.1 на чл.328 от КТ се съдържат два различни фактически състава, касаторът счита, че тази заповед е незаконосъобразна и в тази връзка формулира въпросите в изложението към касационната жалба. Първите два въпроса се основават на схващането на касатора, че образованието се различава от специалността и промяната в изискванията за специалност не са достатъчно основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Относно съотношението между специалност и образование е налице задължителна практика на ВКС-постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 476 от 4.4.2012 г. по гр. д. № 1413/2010 г. на ІV ГО на ВКС. Според това решение специалността е задължителна характеристика на придобитото висше образование, респективно-задължителен реквизит на дипломата за него, като определяща вида на професионалните компетенции и правоспособност за извършване на дейност. При промяна на изискването за специалност, ако работникът или служителят не отговаря на него, за работодателя възниква право да прекрати едностранно трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. В решението е извършен задълбочен анализ на разпоредбите на чл.22 от Закона за народната просвета, чл.5, ал.2, чл.6, ал.1 от Закона за професионалното образование и обучение и параграф 1, т.2, т.4 и т.5 от Допълнителните разпоредби на този закон, на чл.2 от ЗВО и на Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър, магистър и специалист. Въз основа на анализа е изяснено, че специалността всъщност е неразделна съставна част на полученото образование. Това означава, че не може да се раздели образование от специалност, както желае касаторът, а придобитото образование е за определена специалност. Образованието не се характеризира само със степен-основно, средно и висше, а най-вече с получената с него специалност. Ето защо въвеждането на образование за друга специалност, макар и същото по степен, представлява изменение на образователните изисквания за заемане на длъжността и е основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Такъв е и настоящият случай-от изискване за каквото и да е висше образование със степен магистър се преминава към изискване за висше образование със специалност финансов контрол, финанси и стопанско управление. Ищцата притежава друго висше образование- със специалност счетоводство и контрол. Следователно на първите два въпроса въззивният съд в обжалваното решение е дал отговори, съответстващи на задължителната практика на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Другите два въпроса почиват върху твърдението на касатора, че в заповедта не е конкретизирано на кое от двете основания, съдържащи се в чл.328, ал.1, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение. В случая обаче работодателят е препратил със заповедта към новата длъжностна характеристика, която е връчена на служителката. Работодателят има правото да променя изискванията за заемане на определена длъжност с длъжностна характеристика/ решение № 456 от 14.04.2006 г. на ІІІ ГО на ВКС/, а препращането в уволнителната заповед към друг документ, с който работникът или служителят е запознат, е законосъобразно/ решение № 169/31.05.2010 г. по гр. д. № 728/2009 г., № 542/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. На IV ГО и № 266/26.09.2011 г. по гр. д. № 711/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Следователно уволнителната заповед е достатъчно конкретизирана, поради което отговорите на последните два въпроса не са от значение за изхода на делото.
В обобщение следва да се приеме, че касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на [община] 500 лв. разноски за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 251 от 6 юли 2012 г., постановено по в. гр. д. № 547 по описа за 2012 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. П. А., ЕГН [ЕГН], да заплати на [община] сумата 500/ петстотин/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: