3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
гр.София, 29.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 223 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Териториално поделение на НОИ-гр. П. срещу решение № 1661 от 16.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1829 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Въззивно гражданско отделение, девети състав, с което е потвърдено решение № 1026 от 18.03.2013 г. по гр.д. № 9007 по описа за 2012 г. на Пловдивския районен съд, І граждански състав, за признаване за установено по отношение на Районно управление „Социално осигуряване” към Национален осигурителен институт”, Териториално поделение-гр. П., че П. Д. Б. е работил в периодите от 1.5.1976 г. до 1.01.1978 г., от 1.03.1978 г. до 31.08.1978 г. и от 1.10.1978 г. до 25.07.1980 г. в ОК на Д. [населено място] като организационен секретар.
Касаторът Териториално поделение на НОИ твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е недопустимо, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.Счита, че за месец септември 1976 г. стажът на ищеца е установен с надлежен документ-УП 13/стр.6 от пенсионната преписка/, поради което за този период искът за установяване на трудов стаж по съдебен ред е недопустим. Като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в останалата част сочи точка 2 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса дали е допустимо установяването от съда на характера на извършваната работа, длъжността или категорията на положения от лицата труд. Счита, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 322 от 24.02.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, 7 граждански състав, постановено по гр. д. № 150 по описа за 2012 г. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
Ответникът по жалбата П. Д. Б. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В представеното по делото удостоверение по чл.5, ал.1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/ДВ, бр.26 от 2011 г./ няма отбелязване, че документите, установяващи стажа на ищеца за месец септември 1976 г. са изгубени или унищожени. Ето защо съществува вероятност въззивното съдебно решение за установяване стажа на ищеца за този месец да е недопустимо, поради което в тази част решението трябва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В останалите части по повдигнатия от касатора въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Поставеният от касатора въпрос въобще не е обсъждан и не е обусловил мотивите на въззивното решение. По този въпрос не се установява и наличие на противоречива практика, тъй като няма данни представените от касатора решения да са влезли в сила/т.3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1661 от 16.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1829 по описа за 2013 г. на П. окръжен окръжен съд, Въззивно гражданско отделение, девети състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 1026 от 18.03.2013 г. по гр.д. № 9007 по описа за 2012 г. на Пловдивския районен съд, І граждански състав, за признаване за установено по отношение на Районно управление „Социално осигуряване” към Национален осигурителен институт”, Териториално поделение-гр. П., че П. Д. Б. е работил през месец септември 1976 г. в ОК на Д. [населено място] като организационен секретар.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 40 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство за допуснатата до касационно обжалване част от решението на Пловдивския окръжен съд ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд в останалите части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: