4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр.София, 03.04.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 288 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. И. А. и П. срещу решение № 638 от 5.11.2014 г., постановено по гр.д. № 822 по описа за 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, с което е потвърдено решение № 253 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 172 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд в частта за осъждане на П. да заплати на С. И. А. обезщетение от 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с присъда от 11.12.2008 г. по НОХД № 163/2008 г на Хасковския окръжен съд, обезсилено е като недопустимо решението в частта, с която П. е осъдена да заплати на С. И. А. обезщетение от 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и в тази част производството е прекратено. Страните твърдят, че в обжалваните от тях части решението на Пловдивския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Касаторът С. А. обжалва въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционото решение и производството е прекратено. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
По кой ред следва да се разглежда искът за обезщетение за причинени вреди вследствие на нарушаване правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, когато основанието за търсенето им е настъпило преди влизането в сила на глава трета „а” от ЗСВ/ДВ бр.98/2012 г.- по тази глава или по общия ред на основание чл.49 от ЗЗД?
Касаторът П. също сочи като основание за допускане на касационно обжалване противоречие между потвърдителната част на решението на Пловдивския апелативен съд и задължителната практика на ВКС по следните въпроси:
1. Трябва ли размерът на обезщетението да се обоснове с посочените и доказани от ищеца конкретни твърдения в исковата молба? Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 62 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1065/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС.
2. Когато предметът на спора е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои изводи? По този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV ГО на ВКС.
3. Допустимо ли е при определяне на обезщетението да се съобразят вреди, част от които не са пряка и непосредствена последица от конкретното незаконно обвинение, а се предполагат за настъпили само защото обвинението е за тежко престъпление и наказателното производство е продължило дълго време? Противоречието на решението по въпроса е с т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.11 и т.3 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК и решение № 281/4.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата молба С. А. е посочил, че претърпените от него неимуществени вреди са причинени от продължилото почти десет години наказателно производство, от тежестта на обвинението, от мерките за неотклонение и от наложената забрана да напуска пределите на страната. Вредите са се изразявали в непрекъснат стрес, притеснения, безпокойства, тревоги, накърняване на честта и достойнството му. Твърдения за претърпени други неимуществени вреди над обичайните не са формулирани в исковата молба, не са събрани никакви доказателства, освен приложеното наказателно дело. За да потвърди присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 15 000 лв. за претърпените от наказателното производство неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че наличието на отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика и поначало не се нуждае от специално доказване. Обосновавайки размера на обезщетението, при липса на други твърдения и доказателства, съдът е взел предвид единствено продължителността на наказателното производство. С оглед на тези мотиви на въззивния съд относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, решението в обжалваната от Прокуратурата част противоречи по втория поставен в изложението въпрос на решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV ГО на ВКС. Присъдената сума от 15 000 лв. надвишава обезщетението за обичайно причинените неимуществени вреди от водено в неразумен срок наказателно производство, а наличието на други вреди ищецът нито е твърдял, нито е доказал. Ето защо по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд в потвърдителната му част.
Въз основа на останалите въпроси на П. касационно обжалване не следва да се допуска. По втория въпрос няма противоречие между обжалваното решение и решение № 62 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1065/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, което дава отговор на друг въпрос. Въззивният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което по третия въпрос няма противоречие с цитираната от П. практика на ВКС.
Наред с претендираното обезщетение за неимуществени вреди от завършилото с оправдателна присъда наказателно производство, ищецът е предявил и иск с цена от 10 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане в разумен срок на същото това наказателно дело. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, с което този иск е бил уважен, като е прекратил производството по иска. В тази част решението на въззивния съд не противоречи на цитираната от касатора С. А. практика на ВКС. Тази практика се отнася за случаите, при които се предявява самостоятелен иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от водено в неразумен срок съдебно производство, без оглед на изхода от това производство. Тогава ищецът може да предяви иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, който следва да бъде разгледан по същество. Когато наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, искът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ включва и вредите, причинени от неоправдано дългия срок на наказателното преследване. Затова друг иск за същите вреди не може да бъде заведен и подлежи на прекратяване на основание чл.126, ал.1 от ГПК. Следователно поставеният от касатора С. А. въпрос не е относим към настоящия казус, поради което касационно обжалване на решението на въззивния съд в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено, а производството-прекратено, не трябва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 638 от 5.11.2014 г., постановено по гр.д. № 822 по описа за 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 253 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 172 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд за осъждане на П. да заплати на С. И. А. обезщетение от 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с присъда от 11.12.2008 г. по НОХД № 163/2008 г на Хасковския окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 638 от 5.11.2014 г., постановено по гр.д. № 822 по описа за 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е обезсилено решението на Хасковския окръжен съд за осъждане на П. да заплати на С. И. А. обезщетение от 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и в тази част производството е прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: