5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
гр.София, 29.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 144 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 6707 от 9.10.2013 г., постановено по гр.д. № 8301 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „Г” състав, с което е потвърдено решението от 22.03.2013 г. по гр. д. № 31050 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 68 състав, в частите за отмяна на заповед № [ЕГН] от 21.04.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на [фирма] с А. А. Е. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ и за осъждане на банката да заплати на служителката 2 927,47 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 23.04.2012 г. до 4.6.2012 г.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск за възстановяване на ищцата на предишната работа. Като основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение сочи точки 1 и 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Субективното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и доколко нему принадлежи правото да определи критериите за ефективно изпълнение на задълженията на работника или служителя и с оглед длъжностната характеристика, както и подлежащите на съдебен контрол реквизити на заповед с основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ.
2. Мотивирана ли е заповедта с посочени конкретно липсващи качества и доказана част от тях, при условие че има поне две качества, които липсват и допринасят за непостигане на поставените задачи и цели от работодателя?
3. До каква степен е тежестта на работодателя да докаже липсата на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения, ако заповедта е мотивирана и съдържа посочване на обстоятелства, въз основа на които е достигнал до този извод?
4. Има ли задължение въззивната инстанция да отговори на оплаквания за необсъдени важни доказателства с оглед предмета на спора, които са представени по делото?
5. При оплаквания за необсъдени доказателства от първоинстанционния съд, може ли въззивната инстанция да се позове на чл.272 от ГПК и да не коментира необсъдените писмени доказателства?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата А. Е. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът [фирма] счита, че въззивното решение е недопустимо, тъй като в мотивите е посочено, че е основателен иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, какъвто не е бил предявен. Ищцата наистина не е поискала възстановяване на предишната длъжност и съответно първоинстанционният съд не е постановил решение по такъв иск. В диспозитива на решението си въззивният съд само е потвърдил първоинстанционното решение и следователно също не се е произнесъл по непредявен иск, поради което неговото решение е допустимо, независимо от констатацията в мотивите, че искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е основателен. Ето защо решението на въззивния съд не е недопустимо и касационно обжалване на това основание не следва да се допуска.
Ищцата А. Е. е работила по силата на безсрочен трудов договор като директор на клон „В.” на [фирма] и е била уволнена поради липса на качества. В уволнителната заповед е посочено, че и липсват умения да управлява и контролира изпълнението на бизнес целите на клона, че проявява неразбиране на приоритетите и липса на умения за постигането им, в резултат на което за периодите от 1.10.2011 г. до 31.12.2011 г. и от 1.1.2012 г. до 3.03.2012 г. не е изпълнен планът на основните и допълнителни цели на клона относно ипотечни кредити, кредитни карти, потребителски кредити, овърдрафт и ОК кредити, спестовен продукт „За вашето бъдеще”, застрахователен продукт „Здраве”.
Второто липсващо качество е мотивационен и лидерски подход към екипа, неумение за ефективна комуникация с персонала, за създаване на благоприятна атмосфера за работа, неумение да подпомага усилията на колегите и клиентите, с които работи за постигане на взаимоизгодни резултати, липса на умение за ефективна комуникация с регионалния мениджър.
Третото липсващо качество е умения за ефективно управление на времето и точно и своевременно изпълнение на поставените срокове, неразбиране и несъгласие със стратегията и политиката на банката и поставяне на основни цели, което води до демотивиране на служителите в клона за изпълнение на целите.
Четвъртото липсващо качество е инициативност и реална самооценка при изпълнение на бизнесзадачите, липса на амбиция и ефективен подход за справяне с бюджета на клона, неумение да поема отговорност за постигане на резултатите.
В исковата молба ищцата е оспорила твърденията на работодателя за липсващите и качества, заявила е, че притежава нужните професионални знания, умения и опит, необходими за ефективно изпълнение на длъжността. Посочила е, че не се касае за обективно и трайно състояние, тъй като в продължение на последните три години е изпълнявала същата длъжност.
В отговора на исковата молба работодателят се е позовал на докладна записка изх. № 200-22-1 от 11.04.2012 г. на регионалния мениджър за регион „София Запад”, в която се съдържат същите констатации, посочени в уволнителната заповед. Поискал е да бъдат допуснати двама души свидетели за установяване на липсващите качества на ищцата.
С определение от 8.10.2012 г. Софийският районен съд е указал на работодателя, че е в негова тежест да докаже законосъобразността на уволнението, но не е допуснал поисканите от него свидетели, като е потвърдил този отказ в публичното съдебно заседание на 30.01.2013 г. Във въззивното производство работодателят не е поискал изслушване на свидетелските показания на основание чл.266, ал.3 от ГПК- поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, затова тази възможност е преклудирана. При тези данни Софийският районен съд е приел, че в уволнителната заповед липсващите качества на ищцата не са достатъчно конкретизирани, поради което е отменил уволнението и е присъдил 2 927,47 лв. обезщетение на ищцата за оставането и без работа. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, позовавайки се и на недоказването на липсващите качества. При преценката на съдържанието на уволнителната заповед настоящата инстанция приема, че по първите два въпроса на касатора съображенията на съдилищата противоречат на цитираната от него практика на ВКС. Заповедта е достатъчно добре мотивирана и от нея става ясно, че според работодателя, който определя критериите за ефективно изпълнение на задълженията на работника или служителя, ищцата не притежава нужните ръководни умения за управлението на клона. Касационно обжалване по тези два въпроса, както и по другите три процесуалноправни въпроса обаче не следва да се допуска, тъй като не може да се достигне до друг краен резултат от спора. Освен с немотивираност на част от заповедта, въззивният съд е обосновал отмяната на уволнението и с недоказаност на липсващите качества и този втори извод не може да бъде променен при допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Трайната практика на ВКС възлага в тежест на работодателя да докаже законосъобразността на уволнението/решение № 219 от 7.6.2013 г. по гр. д. № 1378/2012 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 1935 от 10.01.2006 г. по гр. д. № 1456/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други./. Това означава, че в хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ работодателят следва да установи трайната липса на нужните за изпълнението на трудовите задължения качества на работника или служителя, когато твърденията в уволнителната заповед са оспорени с исковата молба. В случая работодателят е поискал да бъдат изслушани свидетелски показания за доказване на тези обстоятелства и районният съд неправилно е отказал да ги допусне. Впоследствие обаче касаторът сам се е лишил от възможност да събере нужните му доказателства, като не е повторил искането си за допускане на свидетели във въззивното производство. Така работодателят вече не може да докаже законосъобразността на уволнението, поради което касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на А. Е. 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6707 от 9.10.2013 г., постановено по гр.д. № 8301 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „Г” състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на А. А. Е., ЕГН [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: