4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр.София, 31.01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1052 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. Ф. срещу решение № 407 от 9.8.2012 г., постановено по гр. д. № 511 по описа за 2012 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 81 от 2.5.2012 г., постановено по гр.д. № 1497 по описа за 2011 г. на Районен съд-Козлодуй и е постановено друго за отхвърляне исковете на касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, предявени срещу А. [фирма] за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № АК/12.10.2011 г., за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 18 672,24 лв. обезщетение за оставането му без работа.
Касаторът К. Ф. твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК. Въпросите, по които според касатора съдът се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са следните:
1.Произнасянето на въззивния съд по въпроси, които не са поставени във въззивната жалба, нарушение ли е на разпоредбата на чл.269, изречение второ от ГПК?
2. Какъв е обемът на категорията „тежко нарушение на трудовата дисциплина” по смисъла на разпоредбите на КТ? В конкретния казус разпечатването на техническото решение от страна на К. Ф., което е било публикувано в Интернет много преди неговото действие, какъв вид и обем нарушение обуславя?
3. Длъжен ли е въззивният съд в съответствие с установената практика на ВКС при обсъждане тежестта на дисциплинарното наказание във всички случаи да преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл.189, ал.1 от КТ-какво е извършено, при какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението му, личността му, настъпили ли са вредни последици за работодателя.?
4. Правилно и обосновано ли е решението на въззивния съд, в което той е оценил дисциплинарното нарушение като тежко, без да оцени същото в конкретния случай с оглед на последиците му?
Касаторът моли настоящата инстанция да допусне касационното обжалване по поставените от него въпроси.
Ответникът по жалбата А. [фирма] счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е бил дисциплинарно уволнен затова, че в периода от 18.07.-29.07.2011 г. е нарушил т.4.2.5.2. от Правила за осигуряване на качеството-Използване на информационни системи, компютърна и офис-техника, като чрез използване на компютър и копирна техника на чуждо работно място е разпечатал от Информационна система БД”Изменения в проекта”-дружествен документ, свързан с горивните касети. Разпечатаното техническо решение не е било необходимо за изпълнение на преките му задължения по трудово правоотношение. Същият документ е публикуван в Интернет и е съпроводен с коментари и твърдения, уронващи доброто име на дружеството. В обясненията си касаторът е признал, че е извършил деянието, като е разпечатал документа/техническо решение относно горивните касети/ от любопитство. Козлодуйският районен съд е констатирал, че е извършено нарушение, но тежестта му не обуславя налагане на най-тежкото наказание. В обжалваното решение обаче въззивният съд е приел обратното поради конфиденциалния характер на разпечатаната информация. Второинстанционният съд е имал правомощието да извърши собствена преценка дали тежестта на нарушението отговаря на наказанието, тъй като работодателят в жалбата си е оспорил извода на районния съд за несъразмерност на наказанието. Спазена е била разпоредбата на чл.269, изречение второ от ГПК, която ограничава произнасянето на въззивния съд само до повдигнати в жалбата въпроси относно правилността на обжалваното решение. Следователно въззивният съд се е произнесъл по първия поставен от касатора въпрос в съответствие с правната норма на чл.269, изречение второ от ГПК и непротиворечивата съдебна практика по нейното тълкуване, отразена в решение № 176 от 8.6.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. на ІІІ ГО, № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/2010 г. на ІV ГО, № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV ГО, № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV ГО и обобщена в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 325 от 22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г. на ІV ГО на ВКС. Ето защо по първия въпрос на касатора касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Другите въпроси на касатора се отнасят до критериите за преценка на тежестта на нарушението и за задължението на съда да извърши такава преценка. В съдебната практика безспорно, трайно и непротиворечиво се приема, че съдът има задължението да извърши преценка доколко дисциплинарното наказание отговаря на нарушението по критериите, посочени в чл.189, ал.1 от КТ: тежест на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случая въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с тази практика, тъй като е оценил нарушението съобразно критериите на чл.189, ал.1 от КТ. Формулировката на тези критерии води до извода, че правилността на преценката на съда зависи от конкретните обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства. Следователно преценката за съответствието на дисциплинарното нарушение с наложеното наказание е винаги конкретна и е резултат от възприетата от въззивния съд фактическа обстановка след обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо съдържанието на критериите по чл.189, ал.1 от КТ и преценката им от въззивния съд са фактически, а не правни въпроси, поради което по тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване/Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/
В обобщение, касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407 от 9.8.2012 г., постановено по гр. д. № 511 по описа за 2012 г. на Врачанския окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: