2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр.София, 10.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6063 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Д. срещу решение № 233 от 10.8.2015 г., постановено по в. гр. д. № 248 по описа за 2015 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 100 от 16.04.2015 г. по гр. д. № 192 по описа за 2014 г. на Ловешкия окръжен съд, граждански състав, за отхвърляне на предявените от Г. Г. Д. против М. К. И., И. С. И., И. Ц. М. и Г. Ц. М. искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на апартамент №5, находящ се на третия етаж, вх.”Б”, жилищен блок „О.” в [населено място], отразен в нотариален акт № 82, том 3, рег. № 2686, дело 332 от 2003 г. по описа на нотариус Н. Х., рег. № 139, поради нарушение на чл.152 от ЗЗД и чл.209 от ЗЗД, както и евентуално предявения установителен иск за собственост върху апартамента по силата на давностно владение.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Представлява ли предварителният договор за покупко-продажба на един и същи имот, сключен след договора за продажба между едни и същи страни през непродължителен период от време, договор за обратно изкупуване?
2. Задължително ли е договорът за покупко-продажба и договорът за обратно изкупуване да са сключени на една и съща дата, за да е налице хипотезата на чл.209 от ЗЗД?
3. Задължителна предпоставка ли е доказването на иска по чл.152 от ЗЗД, за да се уважи искът по чл.209 от ЗЗД, ако двата иска са предявени едновременно в исковата молба?
4. Прекъснала ли е подписаната от Г. Г. Д. декларация от 23.02.2004 г. общата придобивна давност?
Ответниците по жалбата М. И., И. И., И. М. и Г.
М. считат, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорват и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът Г. Д. е изложила в исковата молба, че е продала собствения си апартамент на ответницата М. К. на 20.06.2003 г. за сумата 20 000 лв. във връзка с получен от нея заем от 6 000 лв. чрез трето лице, като целта на продажбата е била обезпечение на заема и гаранция за връщането му. За да се обезпечи връщането на апартамента, страните са подписали на 24.10.2003 г. предварителен договор, по силата на който М. К. и нейният съпруг се задължили да и продадат обратно същия апартамент за 19 000 лв. Окончателен договор не е бил сключен, тя е продължила да владее апартамента си, поради което е поискала да се обяви покупко-продажбата за нищожна поради противоречие с чл.152 от ЗЗД, тъй като предвижда начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, както и поради противоречие с чл.209 от ЗЗД като продажба с уговорка за изкупуване. Ако исковете за нищожност бъдат отхвърлени, ищцата е пожелала да бъде призната за собственик на апартамента по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност. Съдилищата са отхвърлили предявените искове за нищожност по съображения, че не е доказано заемното правоотношение между ищцата и третото лице, от което следва, че не се установява целта на продажбата да е била обезпечение на заема. Затова и предварителният договор, който е сключен три месеца след продажбата, не може да се окачестви като клауза за обратно изкупуване. Подписаната от ищцата декларация от 23.02.2004 г., с която тя заявява, че ще освободи апартамента, представлява признание, че владее чужд имот, което изключва намерението да свои имота за себе си и затова не е могла да придобие апартамента по давност.
При тези мотиви в обжалваното решение отговорите на първите три въпроса на касатора са от значение за изхода на спора по исковете за нищожност на покупко-продажбата на апартамента. Така както са формулирани обаче, въпросите не са правни, а фактически, тъй като касаят преценката на въззивния съд на обстоятелствата по делото. Отговорите на тези въпроси зависят изцяло както от твърденията на страните, така и от съвкупността на установените факти по делото. Така например, ако ищцата не беше твърдяла наличието на договор за заем, а само уговорка за обратно изкупуване, за уважаването на иска за нищожност поради противоречие с чл.209 от ЗЗД не е би било необходимо да установява наличието на заемно правоотношение, но следваше да установи функционалната връзка между продажбата и предварителния договор. С оглед твърдението и в исковата молба обаче, тя е следвало да докаже наличието на заемно правоотношение. Тогава предварителният договор би представлявал уговорка за обратно изкупуване, без да е необходимо да е сключен на датата на продажбата. При наличните доказателства дадените в обжалваното решение отговори на тези въпроси съответстват на практиката на ВКС/решение №887 от 2.11.2001 г. на ВКС по гр.д. № 311/2001 г. на Второ Г.О. и решение № 408 от 10.09.2010 г. по гр.д. №82/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/ според която трябва да се докаже заемното правоотношение или правоотношението, от което е породено обезпеченото вземане, както и функционалната обусловеност между това правоотношение и нищожната сделка. В случая не е доказано безспорно нито заемното правоотношение, нито неговата функционална свързаност с покупко-продажбата и предварителния договор. Ето защо по първите три въпроса касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска.
Четвъртият въпрос, който се отнася до възможността ищцата да е придобила апартамента по давност, не касае съображението на въззивния съд да отхвърли установителния иск за собственост. Съдът не е приел, че давността е прекъсната, а е счел, че не е започнала изобщо да тече, тъй като ищцата не е владяла имота за себе си, а го е държала за купувачите. Ето защо по този въпрос няма противоречие между обжалваното решение и цитираните от касатора решения № 401 от 12.01.2012 г. по гр.д. № 895/2010 г. на Първо Г.О. на ВКС и № 82 от 1.06.2015 г. по гр.д. № 6873/2014 г. на Първо Г.О. на ВКС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска.
Разноски на ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 233 от 10.8.2015 г., постановено по в. гр. д. № 248 по описа за 2015 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: