4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
гр.София, 03.06.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1724 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. М. срещу решение № 266 от 25.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 402 по описа за 2012 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 140 от 18.05.2011 г. по гр. д. № 1782 по описа за 2010 г. на Димитровградския районен съд за отхвърляне на предявения от Господин М. Г./ починал в хода на делото и наследен от касатора Д. М./ срещу М. И. Д. и М. М. Д. за унищожаване на договор за покупко-продажба на една втора идеална част от УПИ ІІ-89 в кв.23 по плана на [населено място], [община], област Х., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, лятна кухня, стопански постройки и гараж, обективиран в нотариален акт № 10, том 8, рег. № 10442, дело № 999/09 г. от 21.12.2009 г. на нотариус Р. В., рег. № 398, като сключен поради наличие на измама.
Касаторът Д. Г. М. твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Относно нищожността на договорите, при които липсва предписаната от закона форма въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС. В случая нотариалният акт, в който е отразен договорът, не е бил подписан от купувача.
2. Съдът е приел, че е налице плащане на цената, без нотариусът да е задал такъв въпрос на продавача и без положителен отговор от негова страна.
3. Съдът е основал своето решение единствено и само на показанията на заинтересуван свидетел, без да ги съпостави с другите данни по делото.
4. Налице е противоречие на обжалваното решение с трайната практика на ВКС по въпроса, че неспособността да се разбират или ръководят действията на лицето водят до унищожаемост по смисъла на чл.31, ал.1 от ЗЗД, ако това действие се дължи на слабоумие или душевна болест.
Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от нея въпроси.
Ответникът по жалбата М. И. Д. счита, че решението на Хасковския окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 250 лв. разноски за касационното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата молба Господин М. Г./чиито правоприемник е касаторът/ е заявил, че е прехвърлил на 22.12.2009 г. собствеността върху Ѕ идеална част от процесния имот, мислейки, че прехвърлянето е извършено срещу издръжка и гледане, а се е оказало, че в нотариалния акт е посочена продажба. Ответницата М. И. Д. умишлено го въвела в заблуждение да смята, че ще го гледа и издържа. Ищецът е поискал от съда да унищожи договора поради измама. В отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска, като е посочила, че между страните преди това е бил сключен договор за издръжка и гледане от 9 май 2008 г., по силата на който е била прехвърлена собствеността върху имота. Този договор е развален със съдебно решение за Ѕ идеална част от имота и за да се разреши въпросът със съсобствеността, ищецът е предложил да и продаде върнатата му част от имота, което страните са извършили с договора от 22.12.2009 г. Съдилищата са анализирали събраните по делото свидетелски показания и са приели, че посредством тези показания ищецът не е установил факта, за които носи доказателствената тежест-ответницата да е въвела ищеца умишлено в заблуждение относно предмета на договора и неговите правни последици. Едва с въззивната жалба ищецът е посочил, че не е била спазена нотариалната форма, тъй като нотариалният акт не е бил подписан от купувача. Въззивният съд е обсъдил и това твърдение и е приел, че подпис на купувача е положен в оригинала на нотариалния акт, който се намира в нотариалното дело. От така изложените мотиви на обжалваното решение е видно, че поставените от касатора въпроси са неотносими към предмета на спора и отговорите им не могат да променят правните изводи за недоказаност и неоснователност на предявения иск за унищожаемост на договора за покупко-продажба поради измама. С първия и четвъртия въпрос касаторът се опитва да въведе други две основания за недействителност на договора, които не са били предявени с исковата молба и следователно не са предмет на спора. Вторият въпрос почива на невярното твърдение на касатора за липса на отбелязване в нотариалния акт, че продажната цена е изплатена. В нотариалния акт обаче ясно е записано, че сумата е изплатена напълно и в брой от купувача на продавача. Третото питане на касатора също съдържа невярна констатация относно доказателствените изводи на съдилищата. Тези изводи не се основават само на показанията на един свидетел, а на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и са съобразени с правилата на доказателствената тежест, които в случая възлагат върху ищеца да проведе пълно доказване на измамата.
В обобщение следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси не са от значение за изхода на конкретното дело, поради което касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд не трябва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 250 лв. разноски за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266 от 25.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 402 по описа за 2012 г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Г. М., [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], да заплати на М. И. Д. сумата от 250/двеста и петдесет/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: