3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1084
гр.София, 05.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3063 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. срещу решение № 5 от 08.01.2013 г., постановено по гр. д. № 567 по описа за 2012 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 265 от 10.02.2012 г. по гр.д. № 747 по описа за 2011 г. на Добричкия окръжен съд, Гражданско отделение, за отхвърляне на предявения от касатора против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 2 000 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за времето от 2000 г. до 31.10.2011 г. в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.209, ал.2 и чл.319 от НК.
Касаторът С. С. твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Съставлява ли доброто име, с което едно лице се ползва в обществото, елемент от предприятието му на едноличен търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения? Съответно налице ли е отношение на причина към следствие между уронването му от воденото наказателно производство и преустановяване на търговската дейност?
2. С какви доказателствени способи следва да се установят претърпени имуществени вреди вследствие увреждане на нематериалните елементи на търговското предприятие/т.нар. фактически отношения/ в хипотезата, когато се засяга доброто име на търговеца и се подкопава доверието в него?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от него въпроси.
Ответникът по жалбата Прокуратура на Република България не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е посочил в исковата молба, че се е занимавал със земеделска дейност и е обработвал под аренда земеделска земя. Заради неоправданото наказателно преследване, което е продължило 1.2.2000 г. до 28.06.2007 г., арендаторите се отказали да отдават земите си под аренда. Появили се слухове, че ще бъде осъден, затова се принудил да прекрати своята дейност. В резултат от тези обстоятелства е пропуснал да осъществи ползи от обработката на 1 600 декара земеделска земя за исковия период от 2000 г. до 31.10.2011 г. в размер на 2 000 000 лв., за които е претендирал обезщетение. Съдилищата са отхвърлили исковете като недоказани, тъй като касаторът не е установил сигурното осъществяване на бъдещата облага. Позовали са се на срочния характер на договорите за аренда, посочвайки, че повторното им сключване след изтичане на срока е несигурно събитие. Изтъкнали са липсата на яснота кои договори по какви причини са били прекратени, за какво количество земеделска земя, както и каква конкретно продукция касаторът би реализирал от нея. Както въззивният, така и първоинстанционният съд не са отрекли, че доброто име, с което едно лице се ползва в обществото, е елемент от предприятието му на едноличен търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и че принципно е възможно уронването на доброто име да предизвика преустановяване на търговската дейност. Исковете са били отхвърлени по други съображения и затова отговорът на първия въпрос на касатора в желания от него смисъл не може да промени изхода на спора.
Вторият въпрос на касатора произтича от твърдението му за практическа невъзможност да се проведе пълно доказване на пропуснатите ползи, тъй като по делото би следвало да се разпитат стотици, дори хиляди свидетели-арендодатели и търговски партньори. Затова съдът трябвало да се позове на опитните правила. Данните по делото не потвърждават твърдението на касатора за наличието на такива процесуални затруднения при събиране на доказателствата. Първоинстанционният съд е посочил, че арендодателите са били 32 и не е доказано кои от тях са се отказали по причината, посочена от касатора. Разпитът на тези 32 лица като свидетели е напълно възможен и не представлява непреодолима пречка, която може да оправдае разместването на доказателствената тежест. Касаторът е този, който е следвало да установи по несъмнен начин сигурното настъпване на пропуснатите ползи и причинната връзка между наказателното преследване и прекратяването на договорите за аренда. В случая не е имало ограничение на доказателствените средства, с които касаторът е могъл да докаже тези обстоятелства. Съдилищата са допуснали всички доказателствени искания на касатора, поради което и този въпрос не би могъл да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не
отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд не трябва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5 от 08.01.2013 г., постановено по гр. д. № 567 по описа за 2012 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: