3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1200
гр.София, 02.12.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4372 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Д. срещу решение № І-12 от 25.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 52 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1451 от 04.10.2012 г. по гр. д. № 2421 по описа за 2012 г. на Бургаския районен съд, Гражданска колегия, за установяване в полза на [фирма] дължимостта на сумата от 2 637 лв., представляваща стойността на използвана и неизплатена топлоенергия за периода от месец октомври 2008 г. до месец октомври 2011 г. за една втора идеална част от ляв апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] етаж седми, и сумата 418,33 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 1.12.2008 г. до 21.11.2011 г.
Касаторът С. Т. Д. твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи точка 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.Следва ли наследник на абонат на топлофикационно жилище да отговаря на договорно основание, след като той не е фактически ползувател на имота, а имотът се е ползвал от други наследници? Касаторът оспорва наличието на договорно отношение с топлофикационното дружество.
2. Действителна ли е клауза в Общи условия за доставка на топлофикационно дружество, в която да се предвижда автоматично встъпване в права на починал получател на топлинна енергия и съставлява ли тя равноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите?
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че решението на Бургаския окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 387,60 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът С. Д. в качеството и на наследник на починалия на 14.01.1994 г. Т. Д. К. е собственик на Ѕ идеална част от ляв апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] етаж седми. Като са взели предвид правото и на съсобственост върху апартамента, съдилищата са приели, че между нея и топлофикационното дружество са възникнали правоотношения по покупко-продажба на топлинна енергия за апартамента, поради което са признали дължимостта на съответната на нейната квота в собствеността стойност на изразходваната, но неизплатена топлоенергия за периода от месец октомври 2008 г. до месец октомври 2011 г., както и на съответната мораторна лихва. При тези мотиви на обжалваното решение първият въпрос на касатора е от значение за изхода на спора, но даденият в решението отговор на този въпрос съответства на приложимите правни норми, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката/редакция след изменението в ДВ бр.54 от 16. юли 2010 г./ всички собственици и титуляри на вещното право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Нормите на чл.150 от същия закон/редакция ДВ бр.74 от 8 септември 2006 г./ предвиждат възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на съсобственост на С. Д. върху апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия между нея и топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия съобразно квотата и в съсобствеността. Кой фактически ползва апартамента и дължи заплащане на топлоенергията е въпрос на вътрешните отношения между съсобствениците. Фактическото ползване на друго лице не може да се противопостави на продавача на топлоенергия. Ето защо по първия въпрос не е необходимо допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Във втория въпрос на касатора се съдържа твърдението, че в Общите условия на топлофикационното дружество се предвижда автоматично встъпване в правата на починалия абонат на топлоенергия и се застъпва становището, че такава клауза би била неравноправна. В чл.61, ал.1 на приетите по делото Общи условия на [фирма] е посочено, че при смърт на купувач наследниците са длъжни да уведомят писмено продавача,като подадат писмено заявление за промяна на партидата. В ал.2 на същия член е предвидена възможност партидата да се промени на името само на един наследник въз основа на писмено споразумение между наследниците. Тези клаузи на Общите условия не предвиждат автоматично правоприемство, а съответстват на нормите в Закона за наследството, уреждащи приемането и отказа от наследството. След като С. Т. Д. не се е отказала да наследи апартамента, тя е станала негов съсобственик и в това качество дължи заплащане на топлинната енергия. Клаузите не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите/ в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни. Следователно отговорът на втория въпрос не променя изхода на спора, поради което също не може да послужи като основание за касационно обжалване.
По изложените съображения следва да се приеме, че касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на [фирма] 387,60 лв. разноски за касационното обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-12 от 25.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 52 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА С. Т. Д., ЕГН : [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на [фирма] сумата 387,60/ триста осемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лв. разноски за касационното обжалване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: