4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
гр.София, 28.02.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6408 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. Д. срещу решение от 2.07.2013 г., постановено по гр.д. № 370 по описа за 2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решението от 27.02.2013 г. по гр.д. № 1274 по описа за 2012 г. на Дупнишкия районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Б. С. Д. срещу Д.за в. х. с п. р., с П., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението и, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 1 814,40 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение.
Касаторът твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е т.нар. „съкращаване без предмет” и води ли това до незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, ако между цитираните в заповедта на работодателя щатни разписания не е налице реално съкращаване на длъжността и не са налице различия между тях досежно вида и броя на длъжностите?
2. При идентичност на трудови функции между две длъжности с различни наименования-готвач и работник кухня, което сам сочи работодателят в неоспорен писмен документ, налице ли е задължение за работодателя да извърши подбор като част от правото на прекратяването на трудовото правоотношение, какъвто подбор същият е извършвал при предходно прекратяване на трудовото правоотношение?
3. Води ли до необоснованост на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение непосочването в същата на длъжностното разписание, с което е извършено съкращаването на щата и има ли правомощия съдът да извлича и сочи същото от другите доказателства?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата Д. за в. х. с п. р.- [населено място], твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Б. С. Д. е работила по силата на трудово правоотношение като готвач в Д. за в. х. с п. р.-с. П., и е била уволнена със заповед № 5 от 16.06.2010 г. поради съкращаване на щата, извършено с щатното разписание от 7.6.2010 г. Кюстендилският окръжен съд е отменил това уволнение, приемайки, че има реално съкращение на щата за длъжността „готвач”, но работодателят не е спазил критериите при извършване на предприетия от него подбор. След влизане в сила на съдебното решение ищцата е била възстановена на работа на 1.3.2012 г. със заповед № 4 от 28.02.2012 г. и е уволнена на 5.3.2012 г. поради съкращаване на щата със заповед № 6 от 5.3.2012 г. Дупнишкият районен съд е отменил повторното уволнение на ищцата, посочвайки, че такава длъжност „готвач” по длъжностното разписание от 1.1.2012 г. не съществува, поради което уволнението било без предмет. Кюстендилският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете на касатора по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, тъй като е счел, че съкращението в щата е извършено още с щатното разписание от 7.6.2010 г., била е премахната единствена щатна бройка и затова подборът не е бил задължителен. При тази фактическа обстановка въззивният съд правилно е съобразил, че се касае за повторно уволнение, извършено след възстановяване на Б. Д. на работа по силата на съдебно решение. В този случай с предходното съдебно решение е било признато реалното съкращение на щата, но уволнението е отменено заради незаконосъобразен подбор. Затова след възстановяването на работника или служителя на предишната длъжност, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение продължава да съществува и работодателят може да упражни правото си на уволнение на това основание. Ето защо съкращаването на щата не е без предмет, както погрешно е приел Дупнишкият районен съд, поради което отговорът на първия въпрос не променя изхода на спора и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Посочването на конкретното щатно разписание в уволнителната заповед не се изисква от разпоредбите на КТ и от съдебната практика, а е достатъчно работодателят да установи съкращаването на щата в хода на делото. Затова и по третия въпрос касационно обжалване не следва да бъде допускано.
От събраните по делото доказателства и от признанието на ищцата в исковата молба, че от години в кухнята не се приготвя храна, тъй като се доставя готова и само се измива, нарязва и разпределя, става ясно както реалното съкращение на длъжността „готвач”, така и съществената разлика между неговата длъжност и длъжността на работника в кухнята. Тъй като тази длъжност е била единствена, работодателят не е бил длъжен да извършва подбор. При предходното прекратяване на трудовото правоотношение работодателят действително е осъществил подбор, но това е било негово право, а не задължение. След като го е предприел, работодателят вече е бил задължен да спази критериите по чл.329 от КТ, а съдът е могъл да осъществи контрол върху неговата преценка. При повторното уволнение обаче работодателят не е пристъпил към подбор, което е негово право и затова не допуснал нарушение, обуславящо незаконосъобразност на уволнителната заповед. В този смисъл са изводите в обжалваното решение и те съответстват на практиката на ВКС/решение № 1931 от 7.12.2006 г. на ІІІ ГО, № 752 от 13.12.2010 г. по гр.д. №1095/2009 г. на ІV ГО, № 197 от 9.6.2011 г. по гр. д. №661/2010 г. на ІV ГО и много други/. Следователно по втория въпрос на касатора обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС, поради което и по този въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 2.07.2013 г., постановено по гр.д. № 370 по описа за 2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: