3
Р Е Ш Е Н И Е
256
гр.София, 04.11. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1277 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура-гр.Велико Т. срещу решение № 304 от 27.11.2014 г., постановено по в. гр.д. № 220 по описа за 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, трети състав, в частите, с които е потвърдено решение № 168 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 934 по описа за 2013 г. на Плевенския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Е. Х. К., С. К. В. и И. К. К. като наследници на К. И. К. обезщетение от 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила на 13.07.2012 г. присъда по НОХД № 1366/2010 г на Плевенския окръжен съд, първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът е отхвърлен над 20 000 лв. до 30 000 лв. и е постановено друго за присъждане на разликата от 10 000 лв.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Ответниците по жалбата Е. Х. К., С. К. В. и И. К. К. я оспорват и молят в обжалваните части въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Великотърновския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 250 000 лв. Решението в обжалваните от прокуратурата части е допуснато до касационно обжалване с определение № 600 от 27.05.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали могат ли да се съобразяват вреди, които не са пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение в извършване на престъпление и последвало оправдаване в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от този закон държавата отговаря за вредите, които пряка и непосредствена последица от увреждането. Както е посочено в т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно гражданско дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди. Причинната връзка не се предполага, а трябва да бъде доказана безспорно от ищеца. В конкретния случай по този въпрос въззивният съд не се е съобразил с материалния закон и задължителното му тълкуване, дадено в практиката на ВКС. Великотърновският съд е приел, че влошаването на здравословното състояние на ищеца, особено полученият инсулт, се намира във връзка с воденото срещу него наказателно производство, което било видно от епикризите и амбулаторния лист. Съдът действително е посочил, че по делото липсва съдебно-медицинска експертиза, която да установи какво е било действителното здравословно състояние на ищеца, но въпреки това е увеличил размера на обезщетението с 10 000 лв., което увеличение не може да се обоснове с другите претърпени неимуществени вреди. Съдът няма необходимите специални знания, за да се произнесе само въз основа на медицинската документация дали между наказателното производство и претърпения от ищеца инсулт има причинна връзка. Ето защо, с оглед възрастта на пострадалия и липсата на съдебно-медицинска експертиза, трябва да се приеме, че такава причинна връзка не е установена по делото. Затова предявеният иск е основателен само до размера от 20 000 лв., присъден от първоинстанционния съд.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, с която първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 20 000 лв. до 30 000 лв. е отменено и е постановено друго за присъждане на разликата от 10 000 лв., като искът за тази разлика трябва да бъде отхвърлен. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, решението на Великотърновския апелативен съд трябва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 304 от 27.11.2014 г., постановено по в. гр.д. № 220 по описа за 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, трети състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение № 168 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 934 по описа за 2013 г. на Плевенския окръжен съд за отхвърляне на иска над 20 000 лв. до 30 000 лв. и е постановено друго за присъждане на разликата от 10 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявен от К. И. К., заместен в процеса от своите наследници Е. Х. К., С. К. В. и И. К. К., срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 20 000 лв. до 30 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 304 от 27.11.2014 г., постановено по в. гр.д. № 220 по описа за 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, трети състав, в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение № 168 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 934 по описа за 2013 г. на Плевенския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Е. Х. К., С. К. В. и И. К. К. като наследници на К. И. К. обезщетение от 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила на 13.07.2012 г. присъда по НОХД № 1366/2010 г на Плевенския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: