5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр.София, 29.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 7571 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. А., С. С. А., Л. Т. А. и З. Т. А. срещу решение от 14.11.2002 г., постановено по гр.д. № 6590 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, В.К., ІІ „Б” отделение. Р. А. обжалва въззивното решение в частта, с която е констатирано, че първоинстанционното решение за уважаване на исковете срещу Ани и С. А. по чл.97 от ГПК/отм./ е влязло в сила. Л. Т. А. и З. Т. А. обжалват решението в частите, с които е отменено решение от 28.04.2010 г. по гр. д. № 756 по описа за 2007 г. на СРС, 51 състав за уважаване на искове по чл.40 от ЗЗД, по чл.97 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място], [улица], първи надпартерен етаж, съдържащ се в нотариален акт № 2, том І, рег. № 132, дело № 2 от 21.01.2002 г. на нотариус В. Г., рег. № 340 и установителен иск за собственост върху апартамента срещу Р. А. и Ц. В. Д. и е уважен иск по чл.108 от ЗС за предаване на собствеността и владението на апартамента срещу Р. А., като е постановено друго решение за отхвърляне на тези искове. С. С. А. не е доволен от решението в частта, с която той е осъден да заплати на Л. Т. А. сумата от 100 лева на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.284, ал.2 от ЗЗД. Страните си оспорват взаимно жалбите.
Върховният касационен съд по допустимостта на жалбите приема следното:
След като е прогласил за нищожна покупко-продажбата, по силата на която С. и Ани А. са придобили собствеността върху процесния апартамент, първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на С. С. А. и Ани Г. А., че наследниците на продавача Л. Т. А. и З. Т. А. са собственици на този апартамент. Макар да е приел, че сделката е действителна, въззивният съд не е отменил решението на първоинстанционния съд в тази част поради липса на жалба от С. и Ани А.. Позовавайки се на това обстоятелство, Р. А. е обжалвала решението на въззивния съд. Тази жалба е недопустима, тъй като е подадена от лице, което обжалва в чужд, а не в свой интерес. С въззивното решение са отхвърлени предявените срещу Р. А. иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на апартамента и за нищожност на покупко-продажбата. Наличието на влязло в сила решение за установяване на собствеността върху апартамента по отношение на други лица, което противоречи на въззивното решение, не засяга нейните права. Защита срещу това решение могат да търсят само тези лица/С. и Ани А./. Ето защо жалбата на Р. А. трябва да бъде оставена без разглеждане.
Недопустима е и жалбата на С. С. А. срещу въззивното решение в частта, с която той е осъден да заплати на Л. Т. А. сумата от 100 лева на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.284, ал.2 от ЗЗД. Макар искът да е бил предявен като частичен за сумата от 100 лв. при пълна цена от 24 282 лв., въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като меродавен за допустимостта на касационната проверка е размерът на частично предявената претенция/ т.1 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/.
Касационната жалба на Л. и З. А. е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу частите на въззивното решение, които подлежат на касационно разглеждане, поради което е допустима. По предварителния въпрос за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тяхната жалба Върховният касационен съд намира следното:
Л. Т. А. и З. Т. А. твърдят, че решението на Софийския градски съд в частите, с които е отменено решение от 28.04.2010 г. по гр. д. № 756 по описа за 2007 г. на СРС, 51 състав, за уважаване на искове по чл.40 от ЗЗД, по чл.97 от ЗЗД срещу Р. А. и Ц. В. Д. и е уважен иск по чл.108 от ЗС срещу Р. А., като е постановено друго за отхвърляне на тези искове, е неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочат противоречие между обжалваното решение и решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр.д. № 3530 по описа за 2008 г. на ІV ГО на ВКС по въпрос относно приложението на чл.40 от ЗЗД- кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания. Този въпрос е от решаващо значение за изхода на спора дали покупко-продажбата на апартамента, находящ се в [населено място], [улица], първи надпартерен етаж, е нищожна като сключена във вреда на представлявания по споразумение между представителя и лицето, с което договаря/чл.40 от ЗЗД/. Според цитираното от касаторите Л. и З. А. решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр.д. № 3530 по описа за 2008 г. на ІV ГО на ВКС хипотезата на чл.40 от ЗЗД включва два правопораждащи факта: договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка, когато имуществото на прехвърлителя неоправдано е обременено или предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт. Наред с увреждането трябва да е налице и второто условие-споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания. Недобросъвестността на третото лице не се предполага и преценката за намерението за увреждане се извършва въз основа на всички конкретни обстоятелства и доказателства, включително и косвени. Като косвено доказателство могат да послужат близките родствени или съпружески отношения между пълномощника и третото лице в степен, в която законът презумира знание за увреждането/чл.135, ал.2 от ЗЗД/. В конкретния случай пълномощникът С. С. А. е съпруг на купувача Ани Г. А. и съпружеската връзка може да послужи като косвено доказателство за знанието за увреждане по съображенията, дадени в решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр.д. № 3530 по описа за 2008 г. на ІV ГО на ВКС. Не е осъществен обаче първият правопораждащ факт-увреждане на представлявания съобразно конкретната икономическа обстановка. Въззивният съд е констатирал, че според приетата техническа експертиза, която се е съобразила с лошото състояние на апартамента към момента на сключване на договора, неговата пазарна стойност е 25 500 лв., която несъществено се различава от продажната цена от 24 282 лв. Следователно, за да отхвърли иска за нищожност на сделката на основание чл.40 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че няма увреждане на представлявания и този негов извод не противоречи, а съответства на задължителната практика на ВКС, отразена в решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр.д. № 3530 по описа за 2008 г. на ІV ГО. Ето защо по поставения от касаторите Л. и З. А. въпрос касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
В обобщение настоящата инстанция приема, че жалбите на Р. А. и С. С. А. трябва да бъдат оставени без разглеждане и производството по тях следва да бъде прекратено, а решението на Софийския градски съд в обжалваните от Л. и З. А. части не следва да се допуска до касационна проверка.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. А. срещу решение от 14.11.2002 г., постановено по гр.д. № 6590 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, В.К., ІІ „Б” отделение, в частта, с която е констатирано, че първоинстанционното решение за уважаване на исковете срещу Ани и С. А. по чл.97 от ГПК/отм./ е влязло в сила И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по тази жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. С. А. срещу решение от 14.11.2002 г., постановено по гр.д. № 6590 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, В.К., ІІ „Б” отделение, в частта, с която той е осъден да заплати на Л. Т. А. сумата от 100 лева на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.284, ал.2 от ЗЗД И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по тази жалба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.11.2002 г., постановено по гр.д. № 6590 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, В.К., ІІ „Б” отделение, в частите, с които е отменено решение от 28.04.2010 г. по гр. д. № 756 по описа за 2007 г. на СРС, 51 състав, за уважаване на искове по чл.40 от ЗЗД, по чл.97 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място], [улица], първи надпартерен етаж, съдържащ се в нотариален акт № 2, том І, рег. № 132, дело № 2 от 21.01.2002 г. на нотариус В. Г., рег. № 340 и установителен иск за собственост върху апартамента срещу Р. А. и Ц. В. Д. и е уважен иск по чл.108 от ЗС за предаване на собствеността и владението на апартамента срещу Р. А., като е постановено друго решение за отхвърляне на тези искове.
Определението в частите, с които касационните жалби на Р. А. и С. С. А. са оставени без разглеждане и производството е прекратено, може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: